Лира Литературно-рекламна Агенция
Многократно е доказвано, че четенето на художествена литература е повече от полезно в много области от живота на обикновените хора. Една от най-сигурните ползи е подобряването на грамотността.
Джеси Люис е преподавател в американски колеж. Израснала в селските райони на Вирджиния, с писането си и есетата си тя стига до номинация за награда от Американския ПЕН клуб за социално писане. Ето какви наблюдения има тя за взаимовръзките между четенето и грамотността на студентите си. Представя ги в сайта www.bookriot.com.
„Всяка година, когато се срещам с новия си курс студенти, аз ги карам да напишат няколко неща за себе си. Те отговарят на няколко въпроса, а аз по-лесно научавам имената им и установявам нивото на класа. Винаги ги питам коя е любимата им книга и коя книга последно са прочели от кора до кора. Отговорите им са ми много полезни, но преди всичко ми помагат да установя кои студенти се чувстват по-комфортно при боравенето с езика. Реакцията им на въпросите също е много важна. Понякога сред отговорите има „Не чета” и „Последно прочетох книга в гимназията” – това показва, че те не са способни да прочетат цяла книга.
Това, което забелязах обаче, е, че ако студентите ми пишат за книга, която обичат или са чели извън класните занимания, сложността на аргументите и езиковото им ниво са по-високи. Което ще рече, че те боравят по-добре езика. Те знаят къде се слагат запетаи. Да, граматиката не е всичко, но е важна.
Да преподаваш граматика е трудно, защото всеки я вижда по-различен начин. Аз я виждам като пъзел, в който няколко инструмента помагат да се нареди сложната картина. Граматиката е сложно предизвикателство, което обичам. Студентите често я възприемат като нещо, което ги води до дълбините на ада или като нещо, за което всички са ги предупреждавали – че ако не научат правилата, няма да успеям в училище, във връзките си, в работата и като цяло в живота. Въобще голяма драма.
Истината е, че когато влязат в колежа, студентите вече са натрупали много опит под ръководството на родители, учители, книги и този опит определя нивото им на грамотност. И въпреки че граматиката винаги може да се подобри, ако в определен момент от живота четенето е пропуснато, отнема много време и усилия да се достигне по-високо ниво. Има много аргументи в тази посока, включително и такива за отговорната роля на писателите и редакторите и високата грамотност, която те трябва да имат и прилагат в работата си. Ранният фокус върху четенето може да направите нещата по-лесни на по-късен етап.
Изводът от написаното дотук е – насочете децата си към четенето, научете ги да го обичат, без да ги насилвате. Със сигурност тези усилия ще се отплатят на вас чрез техните успехи.“
