Лира Литературно-рекламна Агенция
Напоследък романите в стил „чик-лит“ са все по-непривлекателни за издателите. Все още се чудя защо. Признавам, че с голямо удоволствие се забавлявах на романите на Мариан Кийс, на Линдзи Келк, на Лорън Уайзбъргър, на Кандис Бушнел. Хубаво е, че Хелън Филдинг продължи серията за Бриджет Джоунс. Но какво предстои да открием какво е направила в „Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта“.
И ми липсват. Липсва ми различното им звучене и дух от това на обичайните заподозрени – Даниел Стийл, Нора Робъртс, Сандра Браун. Дори опитите на Сюзън Елизабет Филипс да държи някаква средна линия ми идват твърде много. Затова „Сексът и градът“, „Аз обичам Ню Йорк“, „Суши за начинаещи“ и т.н. вече са класика в бранша. А Кари Брадшоу вече е легенда.
Мишел-Ан Шинглър от www.bookriot.com представя интересна гледна точка за Брадшоу и нейното отношение към книгите. Ето го:
Имам комплицирана връзка с Кари Брадшоу – тя ме научи да обичам модата, но това почти унищожава финансите ми; тя ми оказа как да бъда себе си, но завиждам за обувките й. Но мнението ми още повече се раздвоява, когато опре до отношението към книгите на този модно-медиен култов персонаж. „Аз съм писател“, заявява възмутено Кари, когато моден дизайнер я кани да представи обсипано със скъпоценни камъни модно бельо по време на благотворително модно шоу. И го заявява отново и отново, но лайфстайлът й повече подхожда на модна персона, отколкото на задълбочен творец. Ако усещате доза ревност в написаното, прави сте. Аз пиша по пижама, не по бутиково облекло и нямам стая, пълна с обувки „Маноло Бланик“. И може би не е толкова несправедливо да надигна читателски ропот срещу жената, която направи високите токчета да изглеждат удобни отново. Ето защо:
- Тя има странно отношение към книгите. Библиотеката на Кари е пълна, но с месечни модни списания. Говори за книгите, сякаш са въпрос на усилие, не на удоволствие – да обядваш с книга в света на Кари означава да прелистваш страниците, не да потънеш в тях. Приятелката й Саманта отива още по-далеч, питайки скептично дали е добра идея събирането на текстовете от рубриката й между две корици.
- Колебае се да сключи сделка за книга, когато й се отваря възможност. Сериозно? Малко издателство й предлага да издаде текстовете й, точно когато се притеснява, че ще загуби рубриката. Всичко, което трябва да направи, е да напише увод.
- Шармантното й парти за представяне на книгата включва коктейли, мини кексчета и изведнъж – аванс от френски издател. След добавянето на един-единствен увод. Това се казва минимален труд!
- Тя прекарва шокиращо малко време в писане. Рубриката й е седмична. Веднъж седмично. И тя често закъснява. Понякога дори пише за неща, които не са секси, като например перфектните пържени картофки. Каламбурите й често са глуповати, но с хонорара си плаща просторен апартамент в хубав квартал и стая, пълна с модни дрехи и обувки.
- Получава бляскава критика от Мичико Какутани, от която се оплаква. Споменах ли, че работата й по книгата е само добавяне на увод?
- Тя никога не взима предвид основното правило при избора на чанта от читател – чантата е непотребна, ако в нея не може да се побере поне една книга.
- Харчи колосални количества за какво ли не, но влиза в книжарница, само когато се отнася до нейната книга. Кари пазарува като маниак, но не като типичния читател или писател. Влиза в книжарница в Париж, само за да провери собствената си книга. По същата причина разглежда и книжни корици. Не си спомням нито един случай в целия сериал, в който тя купува книга. Изключението е аудио разговорник за пътуването й до Франция.
- Някой трябва да й каже, че писането на лични признания на други хора в рубриката й не е добра идея и даже е невъзпитано.
- Всъщност обожавам Кари Брадшоу. „Сексът и градът“ е фантастичен, реалистичен, забавен, скандален сериал и неповторимо женски – никоя друга телевизионна продукция не е успявала да произведе подобно нещо досега. Дори недостатъците му го правят неповторим.
Писателите, особено живеещите в Ню Йорк, със сигурност няма да приемат с лекота странния начин на живот на Кари Брадшоу. Той е апотеоз на настъпващите крайни срокове и намирането на най-точите думи. И въпреки че„Сексът и градът“ не е точно за читатели или писатели, всички ние продължаваме да се връщаме към него.