Начало / Критика / Къща, тиха като сняг

Къща, тиха като сняг

Любина Йорданова, Хеликон Русе

203499_b„Къщата на улица Манго” излиза на бял свят през далечната 1984 г. След малко повече от трийсет години книгата вече може да бъде намерена и на българския книжен пазар в невероятния превод на Стефан Русинов и благодарение на ИК „Лист”.
Авторката Сандра Сиснерос (1954 г.) е непозната по нашите ширини, но в САЩ  тя се нарежда сред най-влиятелните личности. Творчеството ѝ заема важна част в американската образователна система и въобще в чикано литературата.

Първото нещо, което ме привлече към книгата, е уникалната корица на Ина Бъчварова и Владимир Венчарски  – загатва колко живот се крие под нея. Но от онзи, неподправения, всекидневен, лишен от лъскавост и престореност.
Четиридесет и две малки истории, разказани от името на Есперанса Кордеро. В началото има и обръщение на авторката към българските читатели, а в края е поместен много интересен текст от преводача Стефан Русинов, в който той разказва за своето отношение и приключение с книгата на Сиснерос през годините .

Онова, което ме плени безвъвратно, е простичкият, красив и по детски наивен стил. Именно съчетанието им превръща историите на Есперанса в нещо силно и значимо като послание, което винаги се крие и ти трябва сам да го намериш – стремежът за свобода и самостоятелност; страхът да бъдеш отхвърлен, защото си различен, защото си беден, а може би и лош; самотата; момичето, което съзрява и иска да бъде харесано от момчетата; болката от сексуалното посегателство на мъжа срещу жената, чиято роля се изчерпва само до добра домакиня, майка и съпруга…

Всичко тръгва от къщата на улица Манго, която „е малка и червена, с дребни стъпала отпред и толкова малки прозорци, че човек би си помислил, че са затаили дъх. Тухлите се ронят на места, а предната врата е толкова издута, че ако искаш да влезеш, трябва здравата да бутнеш…”
Така разочарованието ражда една мечта. Мечтата за хубав дом – такъв, който да не те е срам да посочиш, когато някой те попита къде живееш.

Описанията и метафорите, които Сандра Сиснерос използва, са не само уникални и ярки. Те са незабравими. Чух смях като от „изтървани чинии” и смях като „сладоледени камбанки”.
Докоснах косата на майка на Есперанса „цялата на розетки, като кръгли близалки, къдрава и хубава, защото цял ден е стояла защипана с ролки, сладка, щом пъхнеш нос в нея…”
И поисках собствена къща, поисках дом точно като нея:
„Не квартира. Не задна стая. Не мъжка къща. Не бащина. Къща само моя. С моя собствена веранда и възглавница, мои красиви пурпурни петунии. Мои книги и разкази. Моите две обувки до леглото. Да няма към кого да махам с пръчка. Да няма на кого да чистя.
Само къща, тиха като сняг, място, където да отивам, чисто като лист преди стихотворение.”

По детски сладка и горчиво мъдра малка книга, достатъчна да заема голямо място в мислите и в сърцето ми.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *