Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
В началото бе една разнебитена ръчна количка. Собственикът на галерия „Леоне“ във Венеция си пати от решението да изложи „неприличната” опакована вещ на Кристо. Дори обвиняват Камуфо, че е мошеник – ценител-симулант, който излага боклук, предрешен като изкуство…
Е, днес въпросната зидарска количка е част от постоянната експозиция на МоМА в Ню Йорк и е била излагана в известни музеи по цял свят заедно с други произведения, създадени от Кристо за първата му изложба.
Между количката и „Плаващите кейове“ се нареждат един „Опакован бряг“, една „Завеса в долината“, една „Бягаща ограда“, „Обградените острови“, „Опакованият Пон Ньоф“, „Чадърите“, „Опакованият Райхстаг“, „Портите“… Италия всъщност е сред първите държави, които в началото на 60-те години предоставят възможност за развитие на Кристо. Затова визионерският проект „Плаващите кейове” е символично връщане към родината на неговото авангардно изкуство.
Днес звучи невероятно, но до 1963 г. в артистичните среди на Италия творбите на Кристо все още извикват снизходителна усмивка, премесена с ирония. Въпреки големия потенциал те са смятани по-скоро за нещо ефимерно в света на художествените инсталации и скулптури. Влиятелни критици убеждават публиката, че Кристо опакова предмети, защото е неспособен да рисува, без да са наясно, че тъкмо неговата дарба на художник ще изтъче канавата на бъдещия му успех.
В онези години Жан-Клод се появява с Кристо най-вече по време на преговорите с галерии и с колекционери. С годините двамата артисти стават по-безкомпромисни, но без да губят своята естествена приветливост. Той е генератор на идеи, тя съдейства страстно за тяхното материализиране. Всичко се подписва от двамата. „Опакованият фонтан“ и „Опакованата средновековна кула“ – двата първи по рода си архитектурни проекта на двойката, идват на бял свят именно под вещото ръководство на Жан-Клод.
В Италия започва да се оформя онази спойка на творческо сътрудничество, която ще доведе до създаването на внушителни художествени инсталации из целия свят – от Европа до Австралия, от САЩ до Япония. Пак в Италия, в Рим, артистичната двойка започва да изгражда своето специално отношение към водата, реките и историческо-монументалните мостове. Така през 1968 г. се появяват онези знаменити колажи, дали началото на бъдещите им творби, на река Тибър и моста на замъка „Сант Анжело“. Те предвещават онова, което ще бъде направено после, през 1985 г., с „Опакованият Пон Ньоф“, посетен от 3 милиона души…
След смъртта на Жан-Клод – негова любима, съратничка и муза, през 2009 г. Кристо се завръща в Италия. Езерото Изео вдъхновява уникалната „жълто-оранжева жарава” на последния му реализиран проект – „Плаващите кейове“. Той създава пътека върху водата с дължина три километра, направена от 220 хиляди полиетиленови блокове. Стъпвайки по нея, посетителите изпитват реалното усещане, че „ходят по вода”. Превръщат се в съ-участници в проекта.
Видимите, физически трансформации са толкова ефектни и завладяващи, че неминуемо водят до духовни такива. Символичният им заряд се мултиплицира в прозрения за същинската природа на нещата. Ражда нови перспективи. Тласка публиката към преосмисляне на исторически събития и артефакти… А достатъчно е дори само това, че ни напомнят колко много красота има в света, който обитаваме. И колко често сме слепи за мостовете, които ни свързват.