Лира Литературно-рекламна Агенция
Събуждам се и се усмихвам. Имам двайсет и четири часа живот.
Ако отваряте сутрин очи с тези думи, денят ще изглежда различно. Обещава ви го Тик Нят Хан – дзен монахът, който промени представите ни за мира и щастието.
„Вашите двайсет и четири часа са дар от живота”, казва сам той в „Без кал няма лотоси”, една от книгите му, които учат да разбираме езика на страданието, да сме осъзнати и да живеем в радост.
Главното умение, с което обаче можем да достигнем щастливите моменти, е именно това да преобразяваме страданието. Може да го правим като влагаме осъзнаване във всяка своя крачка. Или пък да поседим – също осъзнато. За тайната на осъзнаването надълго и нашироко ще ви разкаже самият монах. Всъщност то е съвсем просто нещо. „Трябва да спрем и да си поемем съзнателно дъх, съсредоточавайки цялото си внимание върху вдишването и издишването. По този начин ние единяваме тялото и ума си и се завръщаме у дома при себе си.” Така учи монахът…
Тик Нят Хан е известен по цял свят с простия начин, по който обяснява живота. Вече е на 90 и е един от най-известните съвременни дзенбудистки учители. Живее в Сливовото селце във Франция, близо до Бордо, което сам основава през 80-те на миналия век. Използва всяка минута, за да е щастлив, да преподава изкуството на осъзнатостта, пък и да се грижи за своите сливови дървета. Защото нали без кал няма лотоси – значи и сливи…
Казват, че посланието на Тик Нят Хан стига толкова лесно до слушателите и читателите му, защото е простичко в своята основа. Той обръща внимание, че няма значение културата или религиозната ти принадлежност – стига да поискаш, може да си щастлив. За целта обаче е необходимо да живееш бавно, напук на тенденцията да правим всичко все по-бързо и все по-бързо. „Така се учим да гледаме себе си с очите на разбирането и любовта”, подчертава Тик Нят Хан. Оттам до щастието също ни дели само крачка.
Монахът винаги подчертава една думичка, която иначе се среща рядко – взаимосъществуване. И дава за пример цветето, в което е почвата, но също и дъждовният облак. То взаимосъществува. Досущ като нас.
Пак във всеки от нас се съдържа целият Космос. Хубаво е да си го припомним и сега, като си поемаме дъх. Направете го бавно и осъзнато. С усмивка. Това със сигурност ще промени живота ни. Така, както се опитва да направи и монахът, който никога не се е возил на ферари. Но знае, че без кал няма лотоси.
