Людмила Еленкова, радио „Хеликон“
Наречен на Св.Преподобна Параскева или Петка Българска, 14-ти октомври – Петковден, е един от най-почитаните български празници. Поверието гласи, че днес жените не бива да се занимават с домашна работа, иначе св. Петка ще се разлюти, ще се яви като змия и ще донесе болести и нещастия.
Молитвите срещу безплодие се смятат за особено силни, също и наричанията над баниците и хляба – „да се точат като агънцата и овцете“, да се раждат и множат. Мнозина са се разплатили с овчарите и жетварите, време е за годежи и сватби. Фолклорът приветства идващата зима, а ние – празнуващите именници. Да са живи и здрави, да не бързат да са „барабар Петко с мъжете“ и да помнят, че „петима Петко не чакат“.
Понеже сме на прага на избори, отваряме класиците на българската литература и вадим оттам думи по мярка на днешния ден.
Петко Каравелов казва: „Жертвайте се за общото дело – ето великата тайна на щастието“, а Петко Р. Славейков, министър в неговото правителство след Освобождението, ни завещава тази мъдра басня. Нека сега намери място не само сред наздравиците, но и в мислите на всеки родолюбив човек. Напечатана е във вестник „Гайда“ през 1866 г., заслужава си да я научим наизуст.
Орел и рак и щука,
не зная по каква сполука,
такваз им работа дошла
да теглят наедно кола.
И ето те са впрягат,
напъват са, напрягат,
ей тъй, че ще са пукнат чак,
а пустите кола не мръдват пак.
Те можаха покара
най-лесничко товара,
но на, орелът кат крилат
все теглял нависоко,
кир Рачо – теглял наназад,
а щуката – в дълбоко.
Кой крив, кой прав – не знам,
Товарът и до нине там.
Несговорна дружина – не могат си почина.