Събирането на книги, които после не четем, е добре познато поведение – и вие добре знаете това. Страдате ли от това състояние, при което харчите за книги 100, 200 или повече лева, без да ви мигне окото? В японския език има дума, която ви описва.
Цундоку
Буквално тази дума означава придобиване на материали за четене, последвано от струпването им на купчина, но без някога да бъдат прочетени.
Прогноза: до живот без промяна.
Различни данни показва, че четенето на електронни книги не носи същата радост като четенето на хартиения еквивалент. Въпреки че само в САЩ между 2008 и 2010 г. продажбите на електронни книги са скочили с над 1000%, през 2015 г. в страната са продадени 2.71 милиарда хартиени томчета. За сравнение филмовите билети, продадени в САЩ и Канада за същия период, са 1.32 милиарда. Според тази статистика всеки американец чете средно по 8 книги годишно.
Разбира се, едва ли ще чуете думата „цундоку“ в метрото, но за богатия на описания японски език и специфичната култура съществуването й е повече от нормално. Сходни са и „цудоку“ (четене „по диагонал“) и „джукудоку“ (задълбочено четене), но те отчитат състоянието, в което човек сяда и чете – наставката „доку“ означава „да четеш“.
Но цундоку е наистина специална дума. „Оку“ означава да правиш нещо, но да го прекъснеш за известно време, а „цунде“ – да затлачваш нещата.
Всеки познава поне един-двама души, които страдат от това скъпо, но по същество безвредно пристрастяване. Може би дори виждате такъв човек, когато се погледнете в огледалото. Но книгите са символ на статус, а понякога ги пазим от носталгия.
И все пак не можем да виним японците за тази дума. Вземете за пример Мураками – романите му са ужасно красиви, но нима не можеше да са малко по-кратки? Дали някой наистина успява да ги прочете до края?