Начало / Автори / Елена Рьорих: Унизявайки жената, мъжът унизява себе си!

Елена Рьорих: Унизявайки жената, мъжът унизява себе си!

image00198Елена Ивановна Рьорих (по баща Шапошникова) е родена на 12 февруари, 1879, в Санкт-Петербург, а умира на 5 октомври 1955 в Калимпонг, Индия. Известен руски философ, писател и общественик, през първите години на 20-ти век тя създава в сътрудничество с Учителите на Изтока философското учение Живата Етика („Агни Йога“). Организатор и участник е в културната и просветителска дейност в САЩ, провеждана под ръководството на нейният съпруг Николай Рьорих. Заедно със съпруга си тя участва в експедиции до труднодостъпни и оскъдно изследвани райони от Централна Азия (1924—1928). Почетен президент-основател на Хималайският институт за научни изследвания „Урусвати“ в Индия и съавтор на идеята за Договор за охрана на художествените и научни учреждения и исторически паметници (Пакта Рьорих). Тя превежда две глави от „Тайната доктрина“ на Е. П. Блаватска, а също така и избрани Писма на Махатмите („Чашата на Изтока“) от английски на руски. Съпруга е на художника Николай Рьорих, майка на ориенталиста Юрий Рьорих и художника Светослав Рьорих.

Ето някои цитати от нея, част от които са от книги в съавторство със съпруга й Николай Рьорих:

 

Раздялата предшества срещата, срещата предшества раздялата, затова е по-мъдро да се радваме на раздялата.

Защо са ви маски, ако притежавате мъдрост?

Любовта може да създава светове.

Вярата в себе си и търсенето на истината пораждат хармония.

Желязото се закалява в студена вода, за да засияе в пламъка.

Духовното в нас винаги страда, когато притежаваме твърде много вещи.

Слънцето изпълва деня с чудеса – луната ражда променливи призраци.

Пътища много, но сърцето знае най-краткия.

Недостъпното днес е лесно утре.

Всички мисли, които не изхвърляме съзнателно, ние автоматично пренасяме в бъдещето, за да ни съпътстват дотогава, докато благоприятните условия не ги въплътят в действия.

Слабостта на характера говори за сравнителна младост на духа.

Само нищожествата имат лек път.

Като развива съзнанието си, като разширява хоризонта на мисълта си човек неизбежно изпитва самота. За всеки образован и културен човек, издигнал се над общото ниво, става все по-трудно и по-трудно да се приспособява към човешкото мислене.

Благословени препятствията, защото така растем.

Ключът към всички постижения е в пламенното сърце. В пламенното сърце няма място за мъртвилото на самотата, защото я поглъща разширеното съзнание, което неуморно оттласква пределите на своите ограничения.

Искате да предадете някому нещо мислено – действайте със сърцето си. Резултатът няма да закъснее. Изпращате вест отдалеч – пратете я от сърце и със сърце.

Културата в основата си е Еволюция, отричайки културата и заменяйки я с технокрацията, ние отхвърляме културата и нарушаваме Космическия закон.

Радвай се – и слънчевата светлина в душата ти ще стане по-ярка, и далечните светове ще се приближат…

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *