Лира Литературно-рекламна Агенция
Португалската литература маркира интересен знак в литературното ни ежедневие. Наред с нобелиста Жозе Сарамаго и модерния Жозе Родригеш Душ Сантуш, една жена – Дулсе Мария Кардозо, отбеляза своето сериозно присъствие.
След такова име сякаш трябва да прозвучи музика, да започне танц и писането й напълно оправдава това очакване. Опасен монолог с драматургични пируети, с анахроничното си заглавие на български – „Моето опяване“ е текст, възможен за четене отзад напред, от средата, или оттам където въобще забележим импулс за живот. Въпреки че този роман ни въвлича в него с катастрофа, чрез гибелната еуфория на едно несъвършено женско тяло. То и мъчителната му проекция назад във времето и отвъд пространството, завихрят реалност , от която няма измъкване.
Не става дума за магическо предопределение, колкото за сурова необратимост, натрупване на хора и предмети в парадната им същност, за уродлив семеен карнавал. Задъхан, отривист танц, достоен да създаде представа за всяка смърт, пътят към нея и усещането след това.
Книгата печели награда за литература на европейския съюз за 2009г.
Дулсе Мария Кардозо е родена през 1964г. Емигрира с родителите си в Ангола. През 1975 г., след края на колониалната война, се завръща в родината си. Завършва право в Лисабонския университет. Писала е киносценарии, разкази. Първият й роман „Окървавено поле“ (2002) е отличен с голямата награда за литературно събитие „Аконтесе“, присъждана на млади таланти от страните членки на ЕС. През 2008 г. излиза сборникът й с разкази „До нас“, а през 2009 г. – третият й роман „Земята на врабчетата“.
Людмила Еленкова
