Лира Литературно-рекламна Агенция
Страстта да се съчиняват реклами се пренесе и в книгите – Люси Еленкова показва как
В творбите си Мишел Уелбек, Фредерик Бегбеде и Грегоар Делакур използват рекламните послания като вселенски закони, подлежащи на оспорване. Всеки трети роман от жанра на чиклита представлява дефиле на стоки, които едва ли някога ще бъдат част от всекидневието на жените, но засищат консуматорския им глад по изкусителен начин.
Знаем какъв фурор направи преди няколко години „Дяволът носи Прада“. Наскоро в подобен дух ярко блесна „Факирът, който се заклещи в гардероб на Икеа“. Загатна го и сюжетът на „Парижки синдром“. Радваме се на достатъчно творци, открили стръв в литературата, след като първо са съчинявали реклами. Един от тях е Джон Кени.
Романът на Кени „Истината за рекламата“ спечели през 2014 г. американската хумористична награда за литература „Търбър“, подплатена с чек на стойност 5000 долара. Малко е – поне в сравнение със сумите, които генерират самите реклами, най-вече телевизионните. Авторът разказва от позицията на копирайтър, но също и за продуктите, за брънките в системата и за смачкания от нея човек.
Отвъд позитивната корпоративна нагласа книгата зарежда с нещо повече – с желание да свалиш бялата якичка, да разхлабиш вратовръзката или да стегнеш възела й докрай. Наистина има спиращи дъха моменти, банални идеи, демонстрирани гениално, скърцане със зъби от гняв и възхищение, безукорни примери, извадени сякаш от учебник по пиар, и реакции на обикновения зрител, способен да хвърли нещо по телевизора в праймтайма. Всъщност Джон Кени иронизира в книгата си къртовските усилия на цял отдел, създаващ реклама за памперси. Биоразградими и жизнеутвърждаващи – за разлика от хората, които се разпадат от умора и безсмислие. Ето го вдъхновението…
Тази реклама е емблематична, показана е на финала на „Супер Боул“ през 1984 г. Режисирана е от Ридли Скот, по романа на Джордж Оруел “1984”. В „Истината за рекламата“ Джон Кени не омаловажава първообраза, а осмива претенциозните й копия, усилията, разпилени в една налудничава, свръхкреативна среда. Главен герой в книгата е рекламният чиновник от средната американска класа, скрил под лъскава фасада и хумористични реплики своя нещастен живот. Той се нуждае от армия от майки, готови на саможертва за всеки памперс, поощрителни усмивки от колегите и добра оценка за труда си от онези, които плащат рекламата. И от света въобще – човешко съпричастие и лична ангажираност. Е, ще си мислим за него всеки път, щом видим на екрана продукт за еднократна употреба. Дано не е насред вечерята ни.
