Лира Литературно-рекламна Агенция
97-годишният Даниил Гранин е съветски и руски писател, чието творчество е посветено на научните изследвания, на борбата между търсещите, принципни учени и бездарниците, кариеристите, бюрократите. Ето няколко негови наблюдения върху съвременността, взети от rg.ru:
…Мисля, че у нас днес няма хора или образи, или герои, които страната ни да обича. Ние никого не обичаме. Живеем върху развалините на бивши кумири. Казвате, че само изкуството може да създаде герои, които народът да обича. Не е точно така. Америка е създала Форд. Той е изобретил конвейерната система и така нататък. Дълго време е бил герой. Ето ви човек, който е измислил такава разумна производствена система, при която заслужено е станал милиардер. Кой е нашият милиардер, богаташ, за когото да знаем какво е изобретил, какво е направил и би могъл да служи за пример на всички останали? Америка по този начин се е превърнала в страна на неограничените възможности и, в крайна сметка, стигна до това чернокож да стане президент. У нас няма никаква възможност човек да стане милиардер по нормален честен път. Като изобретиш нещо, измислиш, организираш и т.н. Може и да има такава възможност, но ние не я знаем. Никой от нашите милиардери не се е изправил пред нас с историята си, с разказ как е постигнал това. Това е неизвестно. Това е скрито. То ни кара да мислим, че, общо взето, начините са били нечестни. Това не дава на обществото ни здравата надежда, че сме страна, в която можеш да постигнеш всичко, което искаш. Изглежда така, че ние придобихме някакви свободи, възможности, по-големи от предишните, но в същото време загубихме всякакви примери, които да ни въодушевяват. Загубихме дори това, което имахме в царска Русия, когато го имаше Ломоносов. Син на селянин, рибар, послужил за пример на милионите руснаци как можеш да излезеш от простолюдието и да станеш академик. Къде са тези примери днес?
Мисля, че съветската система на поощрения, всичките тези медали, които се даваха, значки, грамоти, всичко онова, което старите хора пазят като спомен – това беше много важна система. Хората получаваха малко, заплатите бяха ниски, несъразмерни с положения труд, но имаше морална компенсация, която днес отсъства. Днес всичко се измерва с рубли. А тази система е отровна, разяждаща нравственото състояние на човека.…Понякога ми се струва, че нашата телевизия е един заговор – заговор да се превърне народът в зомбирана маса, която няма никакви други интереси освен криминалетата, секса и плюскането. Не обичам думата „заговор”, тя ни връща в други времена, но случващото се днес ни кара да мислим така. Твърде единодушни са всички телевизионни канали. Твърде единодушни са вестниците. Все едно и също: кой с кого, кога, колко пъти.
…В съветските времена ниското нравствено ниво можеше да се оправдава със страха, идеологията, репресиите. При днешния човек ние очевидно имаме работа с принципно друго отношение към срама и съвестта. Появиха се нови изисквания към тях, нови, далеч по-занижени нива на срам и съвест, и те се приемат за нормални. Поголовно безсрамие на чиновниците, за които законите се определят единствено по степента на рушветовземанията.
…Вижте олигарсите, които завзеха народните гори, недра, земи, жилища и получиха милиарди – за какво? Те нищо не са изобретили, не са открили нито в науката, нито в икономиката, нито в производството, нищо не са дали на обществото и въпреки това станаха владетели на огромни състояния по силата на завоевателите, на „окупаторите”.
Всички депутати се добират до мандатите си с помощта на празни обещания, лъжа и измама.
В страната ни се настани повсеместен култ към парите и кражбата.
Телевизията се грижи не толкова за просвещаването, колкото за рекламата и рейтингите в името на приходите си.
Забележителният руски философ Владимир Соловьов смяташе, че съвестта се ражда с развитието на срама. Трябва да има срам. Няма срам? Тогава съвестта мълчи.
Срамът е първото човешко чувство, което отличава човека от животните. Може да се каже, че човек е „срамуващо” се животно. Господ е определил първородния грях на Адам и Ева по това как те се засрамили от своята голота. И ги изгонил от рая.
Човекът постепенно започнал да разбира кое е „правилно по отношение на хората и боговете” и тогава инстинктът започнал да се превръща в глас на съвестта, тоест Адам и Ева се засрамили от извършеното от тях, и този срам, който ги накарал да се прикрият със смокинови листа, бил първият глас на съвестта.
Академик Дмитрий Лихачов развива това положение, допълвайки го с ролята на паметта. То показва как паметта формира съвестта. Без памет няма съвест, паметта съхранява нашите грехове, семейната, културната, народната памет подхранва съвестта, изисква от нея. Припомня ни дали правилно сме се отнасяли към по-възрастните, към приятелите, към роднините. По-късното наше разкаяние е дело на паметта, която тревожи съвестта. Когато бях в Хамбург, на гробището на руските войници, жертва на Първата световна война, изведнъж си дадох сметка, че у нас в Русия не съм виждал, не знам нито едно гробище, където да се съхранява прахът на руските войници, загинали в същата тази Първа световна война.
Лихачов ни обръщаше внимание върху някои особености на съвестта:
„Съвестта се противопоставя на влиянията отвън, тя защитава човека от външното въздействие. И наистина, до човек понякога може да се добере единствено съвестта, вътрешният му глас, той е къде по-действен от безкрайните призиви и пропаганда на учители, възпитатели, дори родители. Постъпката, извършена изцяло по съвест, е свободна постъпка.”