Начало / България / Малката голяма книжарница

Малката голяма книжарница

Сред книжарниците със знака на „Хеликон” има такива, които с размерите и архитектурните си достойнства сякаш са орисани да бъдат отличници. „Витоша” в София, „Пловдив – Център”, Бургаският „Хеликон” са заслужили през годините и славата си, и обичта на клиентите си заради просторните помещения, богатото присъствие на заглавия, чудесното обслужване. Но както във всяко семейство, едни са по-представителни, други – по-свити. Нещо като Пепеляшки сред особите с благороднически сан. Ала те нито са по-малко благородни и добродетелни, нито пък – по-малко важни за фамилната чест. Столичната „Хеликон Стамболийски” е от вторите.
хеликон-1„Дядовата ръкавичка” под Министерството на културата се ражда през октомври 1999 година, като малък мост между скромността на старите традиционни книжарници и все още спящата амбициозност на моловете. 50-ината й квадратни метра са част от тогавашния Европейско-български културен център и съседстват с художествената галерия „Средец”. Малка и тесничка, стелаж до стелажа, тя няма друг шанс, освен да се разширява навътре в себе си. И точно това се случва. Скоро тя става любимо място за срещи с книгите на повече или по-малко известни българи, работещи тук или идващи специално заради интимността й. Както често предпочитаме да се събираме в тясната кухничка, вместо в просторния хол, така и на Георги Първанов, Иван Гарелов, Надежда Захариева, Богдана Карадочева, Велислава Дърева, Илко Семерджиев им е по-приятно да се провират покрай рафтовете, вместо да се разхождат нашироко сред тях. Юристи, историци, преподаватели търсят тук най-новите заглавия в интересуващия ги жанр и са сред най-взискателните и начетени клиенти. Те знаят, че малкият екип е достатъчно подготвен и ще им предостави всяка нужна им информация.
хеликон-2Управителката Юлия Калановска е сред най-уважаваните членове на Хеликонското семейство. Не само защото е доказала своята преданост към професията, а защото от нея и младите й кадри са тръгвали не една и две професионални методики и инициативи, споделяни впоследствие от колегите им. През 17-те години тук са работили доста хора. Днес екипът се състои от  културолозите Чавдар Димитров и Александра Янкова, младия журналист и писател Борислав Белдев и Мадлен Илиева. С различен трудов стаж, но със сходна отдаденост на книгите те са верни и изпълнителни съмишленици на Юлия. Преподреждат томовете, търсят най-подходящите места за новите заглавия, четат неуморно. Навярно подсъзнателно си дават сметка каква отговорност е над главата ти да е цяло едно министерство – и то не кое да е, а на културата.
indexЕдна от най-старите „хеликонки”, книжарницата е носител на Националната награда за книгоразпространение „Христо Г.Данов”, както и двукратен носител на званието „Книжарница на годината” във веригата – и то при високите критерии и конкуренцията на останалите амбициозни свои сестри в страната. Била е любима книжарница и на Радой Ралин. А бардът на свободното слово имаше своите категорични предпочитания – щом я е харесвал, не е било само от куртоазия.
Стана дума за Радой, та малко да се посмеем. Задушевната атмосфера на „Стамболийски”, привлича, наред с другите, и лица от шоу бизнеса. Дали ангажименти в министерството или пък желанието да бъдат щракнати на неговия фон от папараците ги води тук не е важно. Важното е, че и те влизат в книжарницата, като някои демонстрират истински добър вкус. Та веднъж фолк певицата Ивана си пълни кошницата с пъстри корици и, въпреки стандартните очаквания оттам да излезе я Паулу Коелю, я захарен чиклит, вкусът й надхвърля стереотипите. Сериозна художествена литература и психология допълват имиджа на дамата. Явно впечатлен от избора й, а и прехласнат от вида й, читател бърза да се изфука и пита нахакано продавачката: „Знам, че зареждате хитове, имате ли „Името ми е червен” на турския писател Орхан Мурад?” Клиентите наоколо тихо прихват, но книжарката запазва самообладание и вежливо му подава Орхан Памук.
Друг път Юлия посреща девойка на 17-18 години, която търси нещо за Хитлер. Имала да пише тема за училище. Докато оглеждат книгите за фюрера, управителката деликатно се интересува каква ще е темата. Научава, че момичето ще има класна работа по литература. Леко озадачена, я пита: „По литература за Хитлер? Странно!” Нещо й прещраква, затова й подава книжка със заглавие „Хамлет”. „Тази дали няма да ти свърши работа?” Момичето отвръща с облекчение: „Ами да, вярно! Ох, толкова са им еднакви имената, че все ги обърквам!”
Какво ли биха казали хората от горните етажи? Най-вероятно щяха да свият рамене и да ни препратят към Министерството на образованието.
Живеем във време, все по-парадиращо с размерите. Големите джипове изместиха малките коли, огромните супермаркети и молове мачкат кварталните магазинчета, палатите в затворените комплекси се надсмиват над къщичките в покрайнините. Дори и книгите, които не би следвало да влизат в тази игра, понякога ненужно издуват тела от целулоза. Всички ние обаче знаем едно: за истински големите и ценни неща е достатъчна и една шепа място. С тази вяра хеликонци от „Стамболийски“ посрещат и изпращат всеки нов ден, а с него – и всеки един от своите големи и ценни приятели.

Прочетете още

214661_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (17 септември – 23 септември)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Да живееш нататък от Нарине Абгарян 2. Мълчанието на вдовицата от Сидни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *