Бургас има море и „Хеликон”

Преди 110 години, през 1906-а, предприемчивите бургазлии Хаджипетрови построяват в края на града склад за зърно за нуждите на мелницата си. Високите порти периодично се отварят, за да пропускат каруците, които като работливи бръмбари мъкнат на гърба си товара от скъпоценно жито. Складът действа десетилетия, чак до края на Втората световна война. След това се превръща в какво ли не, дори в гараж. Междувременно южната ни морска столица се разраства и сградата – като бисер в раковина – хлътва все по-навътре в гънките на града.

90 години по-късно, през 1996-а, когато мястото е вече на пъпа на Бургас, други предприемчиви бургазлии, семейство Панайотови, възстановяват до голяма степен първоначалната функция на „хамбара”, както е обозначен в чертежите от построяването. Оттогава до днес сецесионната сграда приема и съхранява друго зърно, не по-малко насъщно – това на словото. Складът за жито магично се преобразява в книжарница-майка, в храм на книгата, във флагман на флотилията „Хеликон” сред безбрежното родно книжно море.

В бурната и изпълнена с превратности 1996-а година банките са във фокуса на събитията. И все още условният надпис „Хеликон”, закачен отпред на строежа, кара угрижените минувачи да свиват устни: „Само такава банка още нямаше!” Скоро обаче те си отдъхват.

Книжарницата отваря врати на 1 юли – денят на светите лечители Козма и Дамян от Рим. Търсена нарочно или не, датата е натоварена със значение: както двамата братя са лекували болните през III век, с едничката заръка да повярват в Христа, така и тази книжарница проповядва вярата в четенето. И то – в несигурния край на ХХ век, когато книгите, натикани в кашони от банани, се продават на сгъваеми масички по тротоарите, разлиствани от вятъра и прочитани от дъжда.

В последвалата зима на студ и безнадеждност тъкмо тази вяра вдъхва сили на книжарките, с ръкавици на ръцете, да работят и да не хленчат. Тя зарежда собствениците с упорството да преодоляват пречките и съмненията на някои мърморещи съграждани: „На „Славейков” в София сигурно има повече книги.” Тя ги вдъхновява година след година все по-убедено да превръщат обикновената продажба на книги в интелектуално дело. Тя ги подтиква да отбелязват националните празници, да организират срещи с автори, да привличат детската публика, да подпомагат музикалните и изобразителните изкуства – стотици културни събития, които с времето стават запазена марка на всички „хеликонки” в страната.

Днес, в годината на юбилея, си струва да се отбележат поне 3 неща:

• че за последните 2 десетилетия по протежение на цялата улица „Александровска“ – от Централна гара до Университета – магазинът е единственият, който не е сменил предназначението си;
• че за бургазлии адресът: книжарница „Хеликон“, площад „Тройката“ № 4, се е превърнал в топоним;
• че и за Бургас, и за цялата страна веригата „Хеликон“ отдавна не е просто търговска фирма, а известна културна институция.

Но – стига празнична приповдигнатост. Да надникнем през витрините към тези, без които в делника нищо не става – към хората. А те си имат имена. За две десетилетия оттук са минали десетки книжари, на които четящите бургазлии са искрено задължени и признателни. Стефка Милева, Нина Нешева, Цанка Георгиева, Елена Алексиева, работили по 12-15-17 години, са емблематични фигури сред тях. Те са овладели книжарското изкуство до такава степен, че са крачещи енциклопедии на родното книгоиздаване и, дори насън, са готови да упътят всекиго по въпросите на световната и българската литература. От тях „младоците” се учат как се предлага книга, как се общува с клиента, как се задоволяват от най-претенциозните му изисквания до най-наивните му молби.

Приятелите им сред четящата бургаска публика са безчет. И не само сред бургаската. Книжни почитатели от цялата страна – подобно на бели мишки в лабиринт – отлично са запомнили подходите към площад „Тройката” и дали лете, на курорт наблизо, или зиме, в командировка, дотичват при всеки повод, за да се запасят с любимите си деликатеси с вкус на хартия и печатарско мастило.

И днес екипът се състои и от по-опитни, и от по-нови кадри. Управителката Петя Семова и книжарите Мартин Спасов, Петя Бирбочукова, Димитрина Георгиева, Вирджиния Балева, Александър Станев, Валя Димитрова и Кристина Кипрова се трудят редом до споменатите Елена, Нина и Цанка. А понеже в Бургас е „генералният щаб” на веригата, тук са и офисите на „шеф-продавачката” Мария Георгиева, на „феите на числата” Лалка, Мария, Деси и Венета, на „виртуалните книжарки” Севда и Светлана, на „компютърджиите” Илияна, Павел, Росен и Мартин, на „специалиста по всичко” Живко, на „детектива” Павлин. Не че всички са си в стаите – част от тях неуморно обикалят в „хвърковати чети” страната, за да поддържат кръвообращението на „Хеликон” в добро здраве. Тук обаче със сигурност е дядо Вили. Но за него – след малко.

На въпрос какви интересни неща са се случвали тук през годините, Ели Алексиева въздъхва: „Ех, едно и две ли са били! Но например това. Беше едно близо 3-часово раздаване на автографи от Хорхе Букай. Организацията ни беше перфектна. Тройната опашка отвън се извиваше като меандрите на река Янтра и хвърляше в дива почуда минувачите. Те не бяха виждали такова чудо пред книжарница – феноменът Емил Конрад тогава все още ходеше прав под масата… Та Букай обяви: всеки, който му подаде 5 негови книги за автограф, ще получи и прегръдка с целувка. Тогава да видиш как дамите купуваха и по две еднакви книги, само и само да достигнат заветните 5 броя! Сред гостувалите тук автори са Вера Мутафчиева и Виктор Ерофеев, Върбан Стаматов и Петер Юхас, Севда Севан и Жельо Желев, съпругата на разузнавача Ким Филби и италианският прокурор Роберто Савиано – и колко още други!”

При представянето на книгата „За стърчането” от Слави Трифонов и Любен Дилов-син залата е пълна с клиенти и почитатели на различна възраст. До Любен успяват да се доберат две от най-малките клиентки – Диана и Габи, които на един дъх изрецитират предварително подготвеното изречение: „Господин Любен Каравелов, може ли един автограф?”

Освен работата си, книжарките обичат и забавленията. На вътрешен конкурс, за който те взаимно се номинират, им се присъждат титли, заети от заглавия на книги: „Повелителката на метлата”, „Дива котка в кухнята”, „Как да се бъркаме в чуждите работи”, „Още си секси парче”. Нали се сещате как се обръщат една към друга след това! „Повелителке, тук нещо се е разсипало, ще дойдеш ли за малко!” Или „Ей, секси, ще обърнеш ли внимание на онзи господин при криминалетата!”

Историята помни продажби по никое време, в немислими часове от денонощието. Когато феновете са луднали по книгите за Хари Потър или „Изгубеният символ” на Дан Браун, книжарницата е отваряла и в полунощ, и в юлска нощ в 02,00, и в зимна утрин в 05,00.

Веднъж идва известен бизнесмен. „Не мога, обяснява той, да се преместя в новото си жилище със старите книги, така че ми подберете нови, ама да са с твърди корици, ако може и със златно по тях…” Подбират му твърда класика в 5-6 торби и той доволен си тръгва. Оттогава не е идвал – или още не ги е прочел, или не е сменял скоро жилище.

И, разбира се, случката, която си е направо виц, роден от живота. Тя е от времето, когато нашумява и страшно бързо се продава книгата „Професия проститутка” от Ксавиера Холандер. От склада в София са получени 10 броя и до обяд са свършили. Шефката хваща мобилния телефон и, изправена насред книжарницата, говори с колежка от склада.

Случаен клиент минава покрай нея и чува фразата: „Латинке, моля те, спешно изпрати от София поне още 10 проститутки за Бургас.”

Човекът е впечатлен и споделя с една от книжарките: „А бе, хора, аз съм таксиметров шофьор, возя всякакви. В Бургас има предостатъчно, само ми кажете и ще ви уредя, що трябва да поръчвате чак от София?”

А кой е дядо Вили ли? Как – легенда. Дългогодишен специалист по строителен надзор, той е участвал в почти всички ремонти по книжарниците в страната. Днес 86-годишният мъж си има стая в постройката в двора и всеки ден, опрятно облечен, е зад бюрото си и чете вестник или върши други полезни неща. Слухът му вече предпочита да не чува всичките мирови глупости, но, когато трябва, е нащрек. На Никулден той черпи колежките си и учудената Вирджиния го пита: „Ама защо днес, нали си Вили?” „Не, Никола съм.” „А защо тогава така ти викаме?” „Защото това е партизанското ми име”, отвръща напълно сериозно той. Младата жена го поглежда с нови очи. Но виделият какво ли не през дългия си живот мъж знае: най-хубавото и най-лошото нещо на младостта е нейната доверчивост.

Един ден 9-годишната Стела, след като с мъка се откъсва от втория етаж на книжарницата, където е детският отдел със стотиците пъстри детски книжки, спонтанно изрича крилатата фраза: „Мамо, Бургас има море и Хеликон!”

Стела спокойно би могла да го каже и за България.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔