Начало / Критика / Някои ги предпочитат на широк екран: 40 книги с много добри адаптации

Някои ги предпочитат на широк екран: 40 книги с много добри адаптации

book-to-filmВ момента, на книжния пазар и у нас, и по света, романсът „Аз преди теб“ от Джоджо Мойс изживява нов бум, след излизането на филмовата версия с участието на Емилия Кларк и Сам Клафлин. Очаква се продукцията да събере 18,3 милиона долара от билети. Но като всеки филм, правен по бестселъров роман, и този бе нарочен от запалените читатели. Лентата в голяма степен следва сюжета на книгата на Мойс. Но това е нормално, самата тя е автор на сценария. Дори и тя обаче получи куп критики заради някои от сцените и промените в историята. „Някои от сцените от книгата просто са невъзможни за филмиране. Това ни беше голям урок и добър опит за мен“, призна в едно интервю писателката.

Оплакванията на читателите отново ни върнаха на темата кое е по-добро – книгата или филмът. Сайтът buzzfeed.com събра 39 филма, за които твърди, че са дори по-добри от книгата, по която са правени.

Склонни сме да не се съгласим с някои избори. А вие?

„Психо“ (1960 г., режисьор: Алфред Хичкок, по едноименната книга на Робърт Блох)

Защо филмът е по-добър: Филмът си играе с очакванията на публиката, като започва първо с историята на Мариън Крейн, вместо с тази на Норман Бейтс. Така смъртта на героинята се оказва изненада и повишава съспенса, което превръща филма в класика. Освен това Норман е много по-комплексен и симпатичен герой в лентата.

„Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb“ (1964 г., режисьор: Стенли Кубрик, по книгата „Red Alert“ от Питър Джордж)

Защо филмът е по-добър: Стенли Кубрик ще се появи няколко пъти в този списък, защото неговите адаптации са изключителни произведения на изкуството. В този случай той взима един стандартен трилър за ядрената война и го превръща в сатира с много по-силно изразено внушение и социална позиция.

„The Graduate“ (1967 г., режисьор: Майк Никълс, по едноименния роман на Чарлс Уеб)

Защо филмът е по-добър: Всъщност лентата няма много общо с книгата, на която е базирана. В актьорския състав са Дъстин Хофман, Ан Банкрофт и Бенджамин Брадък. Заедно с незабравимата музика на Саймън и Гарфинкъл, филмът просто е на километри от книгата.

„Портокал с часовников механизъм“ (1971 г., режисьор: Стенли Кубрик, по едноименната книга на Антъни Бърджис)

Защо филмът е по-добър: Отново уникалната естетика на Кубрик прави тази версия по-ефективна като внушение в сравнение с книгата. Използвана е американската версия на романа, която има различен край от английската. В нея Алекс (Малкълм МакДауъл) намира изкупление и преобръща живота си.

„Кръстникът“ (1972 г., режисьор: Франсис Форд Копола, по едноименния роман на Марио Пузо)

Защо филмът е по-добър“ Лентата е смятана за една от най-великите продукции в историята на киното. Романът на Пузо определено е много добър, но Копола го издига до спиращ дъха кинематографичен шедьовър. Историята става дори още по-добра във втория филм, а Дон Корлеоне (Марлон Брандо) е незабравим.

„Челюсти“ (1975 г., режисьор: Стивън Спилбърг, по едноименния роман на Питър Бенчли)

Защо филмът е по-добър: Романът си е стандартен трилър, докато филмът прелива от насилие. Странно е, защото е нискобюджетна продукция с механична акула, но хората са много истински и помагат на публиката да приеме по-лесно сюжета.

„Полет над кукувиче гнездо“ (1975 г., режисьор: Милош Форман, по едноименния роман на Кен Киси)

Защо филмът е по-добър: МакМърфи, представен от Джак Никълсън, е един от вечните антигерои в киното. В лентата именно той разказва историята, а не както е в книгата – Вождът. Това прави основния конфликт в историята – този между МакМърфи и сестра Рачид още по-динамичен.

„Сияние“ (1980 г., режисьор: Стенли Кубрик, по едноименния роман на Стивън Кинг)

Защо филмът е по-добър: Всеизвестно е, че Стивън Кинг мрази адаптацията на Кубрик на романа си. Най-вече заради сюрреалистичните елементи. Но Джак Торанс (Джак Никълсън) и филмът са далеч по-ужасяващи, отколкото е историята в книгата.

„Blade Runner“ (1982 г., режисьор: Ридли Скот, по книгата „Играчите от Титан“ от Филип Дик)

Защо филмът е по-добър: Лентата е мъглива адаптация на сай-фай-класиката. На екран мрачните визии за човешкото бъдеще са по-впечатляващи, а добавената неяснота дали Декар е клонинг, или не, е доста умно хрумване.

„Stand By Me“ (1986 г., режисьор: Роб Рейнър, по „Тялото“ (включена в „Особени сезони“) от Стивън Кинг)

Още една адаптация на творба на Стивън Кинг, но много различна от оригинала. Рейнър представя много добре носталгията по детството и черния хумор на историята, което превръща филма в обичана класика.

„The Princess Bride“ (1987г., режисьор: Роб Рейнър, по едноименния роман на Уилям Голдман)

Защо филмът е по-добър: Предна брилянтна адаптация на Райнър. Този път му помага участието на самия писател – Уилям Голдман, в писането на сценария. Така лентата въплъщава огромна доза хумор и уникален чар, каквито прозират и в книгата. Едновременно с това филмът е впечатляващ, когато става дума за магия и е перфектна приключенска приказка.

„Умирай трудно“ (1988 г., режисьор: Джон МакТирнън, по романа „Nothing Lasts Forever“ от Родерик Торп)

Защо филмът е по-добър: Родерик Торп пише трилър, а „Умирай трудно“ е пример за екшън. Но класически екшън филм – със стегнато добре конструирано действие. И естествено – перфектният Брус Уилис. Влиянието на този филм върху целия жанр е уникално.

„Мизъри“ (1990 г., режисьор: Роб Рейнър, по едноименната книга на Стивън Кинг)

Защо филмът е по-добър: Рейнър се е доказал за майстор в адаптирането на Стивън Кинг (не и според самия Кинг, май). В Този случай той ползва и отлично написан сценарий на Уилям Голдман.

„Мълчанието на агнетата“ (1991 г., режисьор: Джонатан Дем, по едноименния роман на Томас Харис)

Защо филмът е по-добър: Лентата следва романа, но без някои допълнителни под-сюжетни линии и герои. Това е стандартна практика. Адаптацията е невероятно успешна заради страхотния кастинг – Джоуди Фостър като Клариса Стърлинг и Антъни Хопкинс като Ханибал Лектър. Химията между двамата издига филма над висотата на литературното постижение, каквото е романът.

„Последният мохикан“ (1992 г., режисьор: Майкъл Ман, по едноименния роман на Джеймс Фенимор Купър)

Защо филмът е по-добър: Романът на Джеймс Фенимор Купър може да е класика от XVIII век, но все пак е изпълнен с анахронизъм. Прозата е протяжна и наблъскана с детайли, а действието  се точи бавно-бавно. Филмът обаче е доста по-лесен за приемане.

„Джурасик парк“ (1993 г., режисьор: Стивън Спилбърг, по едноименния роман на Майкъл Крайтън)

Защо филмът е по-добър: Когато лентата излезе, преди 23 години, представляваше огромно технологично постижение. Всъщност все още е. трудно е за един роман да изпълни с визия толкова добре, както динозаврите на екрана. А, както и в „Челюсти“, героите също са по-симпатични във филма, което прави оцеляването им още по-желано от публиката.

„Форест Гъмп“ (1994 г., режисьор: Робърт Земекис, по едноименния роман на Уинстън Грум)

Защо филмът е по-добър: Макар да следва плътно сюжета от романа, във филма все пак са показани само най-важните неща от живота на Форест. В книгата Форест става космонавт, лети в космоса, запознава се с шимпанзе на име Сю, разбива се в джунглата и почти е изяден от канибали. Това го няма във филма. Слава Богу!

„Изкуплението Шоушенк“ (1994 г., режисьор: Франк Дарабонт, по едноименната творба на Стивън Кинг (включена в „Особени сезони“)

Защо филмът е по-добър: Стивън Кинг сигурно вече ни мрази, но… Както и „Тялото“, това е новела, включена в „Особени сезони“. За някои това е най-добрият филм в историята.

„Джуманджи“ (1995 г., режисьор: Джо Джонсън, по едноименния роман на Крис Ван Олсбърг)

Защо филмът е по-добър: Е, малко се изсилихме, защото „Джуманджи“ е книжка с картинки. Но никой не може да отрече, че филмът е прекрасен и развива идеята за една бордна игра по много реалистичен начин.

„Поверително от Ел Ей“ (1997 г., режисьор: Къртис Хансън, по едноименния роман на Джеймс Елрой)

Защо филмът е по-добър: Романът на Джеймс Елрой е класика в жанра нео-ноар. Но адаптацията е още по-вълнуваща. Невероятна картина на Лос Анджелис от 50-те. И Ким Бейсинджър…

„Starship Troopers“ (1997 г., режисьор: Пол Верховен, по едноименната книга на Робърт Хайнлайн)

Защо филмът е по-добър: Често обвиняват Хайнлайн, че книгата му е про-милитаристична и дори фашистка. Но филмът на Верхофен е чиста сатира. А социалното послание на филма става все по-валидно.

„Джаки Браун“ (1997 г., режисьор: Куентин Тарантино, по „Ръм Пънч“ от Елмор Ленърд)

Защо филмът е по-добър: Тарантино преобразява героинята Джаки Бърк в тъмнокожата Джаки Браун. Пам Гриер е брилянтна в ролята. Трилърът се превръща в типична за режисьора продукция, в която личи уникалният му стил. Един от шедьоврите на кинематографичното изкуство.

„Боен клуб“ (1999 г., режисьор: Давид Финчър, по едноименния роман на Чък Паланюк)

Защо филмът е по-добър: Лентата е далеч по-експлозивна, а Брад Пит и Едуард Нортън са блестящи.

„Реквием за една мечта“ (2000 г., режисьор: Дарън Аронофски, по едноименната книга на Хюбърт Селби Младши)

Защо филмът е по-добър: Като всички ленти на Дарън Аронофски, и тази съдържа много въображение, а картините от нея остават живи в умовете на зрителите дълго след края. Този филм обаче е особено брутален.

„Властелинът на пръстените“ (2001–2003, режисьор: Питър Джексън, по едноименната сага на Дж. Р. Р. Толкин)

Защо филмът е по-добър: Адаптацията на Питър Джаксън е една от най-добрите в историята на киното. Феновете на книгата може да не са много доволни от някои от промените в сюжета, но сценаристите наистина много задълбочено ги налагат в полза на лентата.

„Mystic River“ (2003 г., режисьор: Клинт Ийстууд, по едноименната книга на Денис Лихейн)

Защо филмът е по-добър: Денис Лихейн е превъзходен разказвач. Това е причината и често книгите му да биват филмирани. Понякога книгите му дори изглеждат по-добре на екрана, отколкото на хартия. „Mystic River“ е страхотен пример за това, като, разбира се, помага и играта на Шон Пен, Тим Робинс и Кевин Бейкън.

„Тетрадката“ (2004 г., режисьор: Ник Касаветес, по едноименния роман на Никълъс Спаркс)

Защо филмът е по-добър: Всички книги/филми на Никълъс Спаркс по принцип изглеждат еднакво. Особено за онези, които не са особено запалени фенове на сладникавия романс, сърцераздирателната драма и тежкия морализъм. Но „Тетрадката“ успява да прикове вниманието и на зрителите извън обичайните почитатели на Спаркс. Може би причината е и играта на Райън Гослинг и Рейчъл МакАдамс.

„Казино Роял“ (2006 г., режисьор Мартин Кемпбъл, по едноименната книга на Ян Флеминг)

Защо филмът е по-добър: Въпреки всичките си възходи и падения, серията от филми за Джеймс Бонд, оставя далеч по-силни впечатления, отколкото книгите на Флеминг. Бонд е кино-икона. А това е най-добрата му история, която издигна Даниел Крейг до статута на един от най-добрите Агенти 007.

„Престиж“ (2006 г., режисьор: Кристофър Нолан, по едноименния роман на Кристофър Прийст)

Защо филмът е по-добър: Защото става дума за фокуси, а това означава, че публиката е важна. Освен това адаптацията е по-тъмна, действието е по-стегнато и по-вълнуващо.

„Children of Men (2006г.,режисьор: Алфонсо Куарон, по романа на П. Д. Джеймс)

Защо филмът е по-добър: Доста свободна интерпретация на книгата, но въпреки това въплъщава идеите на Джеймс. Историята в лентата е по-скоро трилър, Куарон е разгръща целия й потенциал.

„Дяволът носи Прада“ (2006 г., режисьор: Дейвид Франкел, по едноименния роман на Лорън Уайсбергер)

Защо филмът е по-добър: Две думи: Мерил Стрийп. Огромната й роля, невероятната йигра, правят филма велик.

„Няма място за старите кучета“ (2007 г., режисьори: братя Коен, по романа на Кормак МакКарти „Тук няма място за старци“)

Защо филмът е по-добър: Кормак МакКарти има забележителен стил  – откъслечен, накъсан, без много пунктуация. В адаптацията на романа братя Коен слагат и собствения си печат. Резултатът е филм, който е мрачно смешен, много повече от романа.

„Звезден прах“ (2007 г., режисьор: Матю Вон, по едноименната книга на Нийл Геймън)

Защо филмът е по-добър: Макар че има различия между сюжетите на филма и книгата, лентата е много подобна. Но както в „The Princess Bride“ на екрана се появява повече приключение, повече фентъзи.

„There Will Be Blood“ (2008 г., режисьор Пол Томас Андерсън, по романа „Петрол!“ на Ъптън Синклер)

Защо филмът е по-добър: Ако трябва да бъдем честни, „There Will Be Blood“ не е точно адаптация на „Петрол!“. Андерсън най-вероятно е работил само по първите 150 страници от книгата. Но филмът му борави със същите теми и мрачната сатира от книгата.

„Момичето с драконовската татуировка” (2009, режисьор: Нилс Арден Оплев, по романа на Стиг Ларшон „Милениум: Момичето, което си играеше с огъня“)

Защо филмът  по-добър: в книгата Ларшон използва много журналистически похвати, които са отражение от дългогодишната му кариера в тази професия. Филмът обаче ги избягва и се фокусира върху най-голямото постижение на шведа – Лизбет Саландер, в ролята Нуми Рапас. (Американската версия от 2011 г. също е много добра, но не чак толкова, колкото филмът от 2009 г.)

„Cloudy With a Chance of Meatballs“ (2009 г., режисьор: Фил Лорд и Кристофър Милър, по едноименната книга на Джуди Барет)

Защо филмът е по-добър: Ок, както „Джуманджи“ и тази книга/филм малко несправедливо присъства тук. Филмът се базира на класическата детска книжка, но по-скоро само като вдъхновение. Но когато става дума за блестящата идея за храна, която пада от небето, филмът разказва много повече от книжката. Този филм трябва да е класика.

„Фантастичният господин Фокс“ (2009 г., режисьор: Уес Андерсън, по едноименната книга на Роалд Дал)

Защо филмът е по-добър: Уес Андерсън е последният избор за режисьор на този филм, за който бихте се сетили. Не си го представяме да адаптира детска книга. Ноа Баумбах също не е типът, който си представяме за такава продукция. Но точно това прави филма толкова добър. И остава напълно подходящ за деца, без нещо да му навреди. На моменти е много зрял, но все пак – сладък.

„Drive“ (2011 г., режисьор: Николас Уиндинг Рефн, по едноименната книга на Джеймс Салис)

Защо филмът е по-добър: Както и книгата, филмът е много стилен. Има много идеи, които трябва да прочетете между редовете. Но все пак тази история сработва по-добре на екрана, заради големите дози насилие и страст – елементи, които са от основно значение за кинематографията на Рефн.

„Петдесет нюанса сиво“ (2015 г., режисьор: Сам Тейлър-Джонсън, по едноименния роман от Е. Л. Джеймс)

Защо филмът е по-добър: Добре, добре. Филмът няма шанс да спечели „Оскар“ или каквато и да е друга положителна награда. Но е по-смислена и секси версия на историята от книгата, която е нещо като фенфикшън, писана от почитатели на „Здрач“. Това, че жена е режисьор, държи фокуса не толкова върху Крисчън Грей, а върху женското удоволствие.

Остава сами да проверите кое е по-добро – книгата, или филма. Четете и гледайте!

Прочетете още

IMG_7350-e1490168358115-864x400_c

Топ 50 на „Хеликон“ за най-продавана българска художествена литература през 2018 (1 януари – 30 юни)

номер по ред Заглавие брой 1 Чамкория 852 2 Всичките наши тела. Свръхкратки истории 763 …

Един коментар

  1. Бих добавила и „Английски пациент“ на Майкъл Ондатджи с режисьор на филма Антъни Мингела 1996г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *