Лира Литературно-рекламна Агенция
Антон Павлович Чехов в кореспонденцията с жена си Олга Леонардовна Книпер употребявал, освен стандартните комплименти и ласкави думи, и доста необичайните: „актрисчица”, „куче”, „змия” и – почувствайте лиричността на момента – „крокодил на моята душа”.
Александър Грибоедов бил не само поет, но и дипломат. През 1829 година той загинал в Персия заедно с цялата дипломатическа мисия от ръцете на религиозни фанатици. За изкупване на вината в Петербург пристигнала персийска делегация, носеща богати дарове, сред които бил известният диамант „Шах” с тегло 88,7 карата. Другата цел на посещението било смекчаването на контрибуцията, наложена на Персия според условията на туркманчайския мирен договор. Император Николай I посрещнал персите с думите: „Предавам на вечно забвение злополучното техеранско произшествие!”
С термина „бата-кусай” (в превод „смърдящ на масло”) не пиещите мляко японци назовават всичко чуждестранно и прозападно. Старите японци нарекли с този израз писателя Харуки Мураками заради неговата привързаност към западния начин на живот.
По заповед на английското адмиралтейство от 1776 година при производството на въжета за военния флот в тях трябвало да се вплита червена нишка, която да не може да бъде отстранена дори от малко парченце въже. Изглежда, тази мярка е целяла да намали кражбите на въжета. Оттук произхожда изразът „преминава като червена нишка” за основната мисъл на автора, преминаваща през цялото литературно произведение, а първи го е употребил Гьоте в романа си „Сродства по избор”.
Френският писател и хуморист Алфонс Алле четвърт век преди Казимир Малевич нарисувал черен квадрат – картина с название „Бой на негри в пещера в тъмна нощ”. Също така той със 70 години изпреварил минималистичната музикална пиеса „4’33″” на Джон Кейдж, представляваща пълна тишина, с аналогичното си произведение „Траурен марш за погребението на велик глухоням.”
Лев Толстой се отнасял скептично към своите романи, в това число и към „Война и мир”. През 1871 г. той написал писмо на Фет: „Колко съм щастлив… че повече никога няма да пиша многословни глупости като „Войната”. Записка в дневника му от 1908 г. гласи: „Хората ме обичат заради алабализми като „Война и мир” и т.н., които им се струват много важни.”
Франц Кафка публикувал приживе само няколко разказа. Бидейки тежко болен, той помолил приятеля си Макс Брод да изгори след смъртта му всичките му произведения, включително няколко незавършени романа. Брод не изпълнил молбата му, а, напротив, осигурил публикуването им и така осигурил на Кафка световна слава.
Веднъж Чехов се разболял и изпратил слугата си в аптеката за рициново масло. Аптекарят му дал две големи капсули, които Чехов му върнал с отговор „Аз да не съм кон!”. След получаването на този автограф, доволният аптекар ги заменил с нормални капсули.
Мечо Пух получил първата част от името си от една от истинските играчки на Кристофър Робин, сина на писателя А .А. Милн. Играчката пък била назована в чест на мечката от лондонската зоологическа градина Уинипег, която попаднала там от Канада. Втората част – Пух – била заимствана от името на лебеда на познато на Милнови семейство.
Страстта на Крилов било яденето. Когато бил на гости, преди обяда той прочитал две-три басни. След аплаузите Крилов зачаквал храната. С лека стъпка, независимо от пълнотата си, той се насочвал към трапезарията веднага щом чуел „Обедът е сервиран.” Лакеят-киргиз Емелян завързвал под брадичката му салфетка, разстилал втора на коленете му и заставал зад него. Крилов изяждал цяла чиния с пирожки, три чинии рибена чорба, две чинии с огромни телешки котлети, печена пуйка, която той наричал „Жар-птица”, както и мариновани нежински краставички, боровинки, диви къпини, сливи, замезвайки ги с антоновски ябълки, накрая се заемал със страсбургския пастет, прясно приготвен със свежо сметаново масло, трюфели и гъши дробчета. След като изядял няколко чинии, Крилов се отдавал на кваса, след което изпивал две чаши кафе със сметана, толкова гъсто, че като сложиш лъжичката, тя стои права.
Има анекдот, записан от Пушкин, за невероятния мързел на Крилов. „У Крилов, над дивана, на който той обикновено почиваше, бе окачена голяма картина с тежка рамка. Някой му бе обърнал внимание, че гвоздеят, на който е закачена, не е добре забит и картината може да падне и да го пребие. „Не – отговарял Крилов, – ъгълът на рамката ще опише крива и ще мине встрани от главата ми.“ Между другото, Крилов работел над басните си дълго и старателно, като ги довеждал до съвършенство. Тъй като в детството си не е имал възможност да получи образование, той сам научил основните европейски езици, а на 50 – гръцки. Приятелят на Крилов Н. И. Гнедич, преводач на поемата от Омир „Илиада“, четейки му превода, не бил съгласен с критиките на Крилов. Казвал му: „Ти не знаеш гръцки, затова мълчи“.Тогава Крилов се заел и научил езика, и, за изумление на Гнедич, му доказал правотата си, като подробно разчепкал съответния текст в оригинала на гръцки.
Гогол имал голяма страст към ръкоделието. Той плетял шалове, кроял рокли на сестрите си, тъкал колани, а през лятото шиел за себе си фишута.
Николай Лесков от 1841 г. учил в Орловската губернска гимназия, но толкова не му вървяло с ученето, че след 5 учебни години му дали свидетелство за завършване на два класа. Лесков живял в Киев от 1850 до 1857 г. Тук той слушал лекции в университета, научил полски език и започнал да рисува икони.
Във всеки град на Русия има паметници на Пушкин. Но такива има и в много други страни и на други континенти. Например – в столицата на Етиопия Адис-Абеба.
Седем години преди смъртта си Гогол написал в завещанието си: „Искам тялото ми да не бъде погребвано, докато не се появят явни признаци на разложение.” Молбата на писателя не била изпълнена, а при препогребването на останките му през 1931 г. в гроба намерили скелет с обърнат настрани череп. Според други данни пък черепът изобщо липсвал.
Веднъж на светски прием Марк Твен общувал с една особено неприятна жена. За да изглади неловкото положение, той решил да й направи комплимент:
– Днес Вие сте просто очарователна!
На което грубата дама отговорила:
– Не мога да кажа същото за Вас!
Марк Твен отвърнал:
– Но пък можете да направите като мен. Излъжете!
