Лира Литературно-рекламна Агенция
„В нашето общество, Маркъс, мъжете, от които най-много се възхищаваме, са тези дето градят мостове, небостъргачи и империи. Но всъщност най-гордите и най-възхитителните са тези, които успяват да изградят любовта. Защото няма по-велико и по-трудно начинание.“ Това казва писателят Хари Куебърт на младия си колега Маркъс Голдбърг във възхитителния роман „Истината за случая „Хари Куебърт“ от Жоел Дикер.
Този цитат не е случаен тук. Той ни напомни за един от най-тачените писатели на САЩ, който както се оказва е сред онези възхитителни личнистои, за които любовта е от първостепенно значение.
Сп. „Ню Йорк Поуст“ разкри подробности от последната книга за живота на един от най-големите американски писатели, останал недооценен от съвременниците си и превърнал се в класика днес – Херман Мелвил – „Melville in Love: The Secret Life of Melville and the Muse of Moby-Dick” от Майкъл Шелдън. Оказва се, че любовта е била основният двигател, но и разрушител на кариерата и на този писател.
Когато е само на 32 години Херман Мелвил прави опит за самоубийство. Но не фзическо, а на кариерата си. Куршумът се оказва романът му “Pierre” – толкова необикновен и отричан, че издателите смятат, че писателят е полудял. Книгата е истинско бедствие и носи на автора си едва 157 долара. Той е дори по-голям провал от първата книга на Мелвил – „Моби Дик“, за която сам плаща да бъде издадена.
Писателят живее още 40 години, светът почти забравя за него. „Дори неговото собствено поколение го забави и помисли за умрял“, пише един журналист за него през 1891 г.
„Няма да е лъжа, ако кажем, че собственият бял кит на писателя е любовта, която потопява кариерата му, така, както пътуването на Ахаб е разрушено от лудешкото преследване през океаните.“
Ранният провал на кариерата на Мелвил – всъщност името му нашумява едва през 20-те години на ХХ век – е една от най-големите мистерии в американската литература. Как може толкова обещаващ млад писател да свърши като забравен старец, който с десетилетия не публикува нито един роман?
Отговорът е – любов. Ключът към мистерията е неговата тайна връзка с една жена, бегло споменавана от биографите му – Сара Морууд. Тя е неговата голяма страст, жена, за която той бил готов да рискува всичко. Тази любов в живота на Мелвил е толкова обсебваща, колкото манията на Капитан Ахаб в „Моби Дик“.
Двамата се срещат в Беркшир, Масачузетс през август 1850 г. И Херман, и Сара били нещастно женени. Той за незабележима дъщеря на съдия, а тя – за богат англичанин, чиято най-голяма любов е бизнесът му в Ню Йорк.
Млада поетеса, 27-годишна, с гарваново-черна коса, пронизващи тъмни очи. Сара изкушила Мелвил още при първата им среща. След няколко седмици той направо шокирал съпругата си, като поискал да изоставят удобния си дом в Манхатън и да се преместят в Беркшир, където Сара живеела сама в огромно имение.
Мелвил затънал в дългове, които никога нямало да изплати, само за да купи съседна ферма и скоро прокарал път до дома й. Двамата яздели заедно, ходели на пикник, излизали на екскурзии с лодка, или на дълги разходки в горите наоколо. Те организирали маскаради и партита, на които неизменно се обличали като герои на свои любими книги и оставали заедно до сред нощите, пиейки шампанско. Разменяли си скъпи подаръци, сред които два флакона парфюм за него. Това родило репликата на Мелвил: „Ти си най-нежната от всички деликатни рози, разпръскващи благословения си аромат сред мъжете.“
Около година след първата им среща Мелвил завършил „Моби Дик“ в трескаво бързане. За да отбележат това Сара им организирала скъпо пътуване до Маунт Грейлок – най-високата точка на щата Масачузетс. Там тя и Херман прекарали нощта под лятното обсипано със звезди небе, наливайки се с черешова ракия, ром и портвайн. Всичко това, докато на 30-на километра, в дома му, бременната съпруга на писателя, спяла в дома им. След това Сара описала нощта като истински Содом.
За да остане близо до „своята Богиня, прекрасната Дама на Рая“, както Херман наричал Сара, той се опитал да натрупа богатство от „Моби Дик“. Това се оказало най-хазартното начинание в живота му. Не случайно усещането за нещастие и риск да стигнеш до това, което иска сърцето ти, е основната тема на романа. Излиза, че любовта към Сара е „белият кит“ в живота на автора на „Моби Дик“ – любов, в която катастрофира кариерата му.
„Моби Дик“ се появява на бял свят през 1851 г., но е срината от лоши ревюта и ужасни продажби. Мелвил затъва и остава на издръжката на семейството на жена си. Той проклина литературния свят, който не оценява шедьовъра му, но и проваля мечтата му да живее в рая на Беркшир с тайната му богиня.
Следва нов опит – “Pierre”. В новата книга Мелвил прави опит да опише забранената любов, а отчасти – и да се обясни в любов на Сара. Но горчивината в романа го прави неприемлив за читателите и се превръща в професионалното самоубийство на писателя.
Години след това биографите му рядко обръщат внимание на присъствието на Сара в живота на писателя. Според общоприетата версия Мелвил се преместил в Беркшир, защото там живял Натаниел Хоторн. Сара умира от туберколоза, когато е на 40 години. С разбито сърце Херман се връща в Ню Йорк, където живее до края на живота си в тъга. От време на време получава видения, свързани с любимата си, които описва в стихове. Сара остава призрак… Както и успешната литературна кариера приживе.
