Книгата също е сбор от енергия

10.06.2016 Критика, Любопитно

За силата на думите в един текст разказва Краси Проданов

Представете си един роман, изписан като безкраен ред

По-скоро като електрическа верига. Там, където токът среща преграда, престава да протича. Същото е и с думите. Там, където пътят им е затворен, силата им секва. Да, романът продължава, но е изгубил най-важното си качество – умението да покорява.

Всяка дума има своя собствена сила

И в това твърдение няма нищо чудно. Отдавна се знае, че негативните думи например по-скоро пораждат отрицателни действия и мисли. Доказано е, че добавите ли в едно заглавие частицата „не”, вниманието към него рязко спада или пък то буди повече негативизъм, отколкото възхита. Обратно, когато изтъкнете позитивното и утвърждаващото, вашето дело се радва на по-голям интерес.

Науката за думите е кръвно свързана с науката за водните молекули на японеца Масаро Емото, който нашумя преди години. Ученият правеше опити, като излагаше вода на влиянието на музика, на природни явления, също и на словото. После показваше как се изменя структурата на водната молекула. Как буквално се разпада, когато това влияние съдържа в себе си негативи.

Словната молекула е също толкова сложно явление

Защото в процеса на създаване на художествено произведение силата на една дума може да бъде както намалена, така и увеличена от съпътстващите я в сюжета. Примерът с електрическата верига най-ясно го показва. Важно е как се съчетават думите, та действието в една книга да се превърне в завладяващ сюжет. Писателите имат различни методи да го изпробват – понякога напълно несъзнателно… Едни от тях дават за прочит произведенията си на своите най-близки или пък на професионалните си довереници. Друг метод е изчитането на глас. Може да опитате с най-обикновен текст – в момента, в който започнете да изговаряте отделните думи, усещате как всяка от тях вибрира по своя си уникален начин. Ако пред плавността им има пречка – някоя от останалите думи, тази енергия рязко слиза надолу.

Шекспир е усвоил до съвършенство тази наука

Стотици години го смятаме за необикновено гениален. Теориите за написването на произведенията му са безчет, включително тази, че зад името се крие авторски колектив. Но истината може и да е по-проста. Шекспир е усвоил до съвършенство науката за вибрацията на думите. Приписва му се речник от около 20 хиляди думи. Е, в богатото си творчество той успява да ги подреди така, че връзката помежду им да е жива във всеки момент. Тоест освен добър езиков запас да има още по-добър усет за невидимата сила на думите. А същото важи и за Толстой, за Юго, за Хемингуей. За толкова много други.

Всяка дума е емоция

Тайната на написването на добро произведение е именно тази – усвояването на взаимовръзките между думите и отделната им стойност. Същото важи и за всекидневието ни. Смята се, че ако например сме потопени в множество дребни неприятности в обичайния си живот, можем да повлияем хода на събитията, като сменим своя речник. С други думи, нужно е просто да внимаваме каква е емоционалната страна на думите, които употребяваме. Произнасяйки или изписвайки ги, ние привличаме една или друга реалия към резултатите от дейността си.

Негативните притежават нулева вибрация

За негативните думи, които често са паразитни в речта ни и в писмения ни изказ, се казва, че притежават нулева вибрация. Тоест употребата им води или до запазване на статуквото, или до отрицателен в по-дълготраен период ефект.

Обратно, ключовите думи в речта ни са позитивни и изпълнени със сила. Те имат умението да свързват отделните понятия в едно цяло и да им придават смисъл.

А като пренесем този пример в полето на литературата, виждаме подобното му въздействие и там. Доказателство са изследванията за речника на различни писатели. Често шедьоврите са написани с много по-беден речник, отколкото други книги, които можем да наречем незапомнящи се. Защото разнообразието на думи, които използва един писател, още не означават перфектно произведение. По-важна е енергията, която притежават. И умението да направиш така, че тя да протича от началото до края.

Безспорно е, че позитивните думи са по-силни от отрицателните

Простичък пример са цитатите. Модата да се изваждат определени думи от известни произведения превзе бързо интернет пространството. Ако се замислите обаче, всеки един цитат е именно такава кратка позитивна верига. Прочитането му бързо повдига и нивото на нашата енергия. Може да се каже, че цитатите са като кофеинов заряд за организма, в случая – за душата.

По същия начин работят и утвържденията

Кратки формули от рода на „Аз съм щастлив” могат да повдигнат собственото ви настроение и самочувствие. Да изчистят от колебания кръгозора ви. Може и да ви се струват на моменти елементарни, но работят безпогрешно. Много автори на духовна литература препоръчват сами да създаваме утвърждения – като са в писмена форма спомагаме да се сбъднат. И тук формулата е същата – всеки намира най-силната за самия него комбинация от думи. Енергийната им постройка повдига себедоверието му. Просто го прави готов за подвизи. И утвърждението се „сбъдва”.

Уникалното е, че езикът няма значение

В противен случай гениалните книги щяха да са само на английски или пък единствено на руски. Това пък води до извода, че вибрацията на думите създаваме самите ние. Излиза, че големите писатели имат първо голяма душа. И частица от нея влагат в произведенията си. Частица от нея поднасят на нас.