На природата гледайте като на книга

Десетте принципа на един индиански вожд, събрани от Краси Проданов

За Лутър Стоящата мечка светът е като библиотека

Всяко дърво, всяко цвете в него е страница от книга. Сам Лутър преподава умението да разчитаме този език. По името му вече сте разбрали, че е индианец. Лутър живее през деветнайсетото и двайсетото столетие и дори е бил вожд на сиуксите. Произхожда от племето Оглала Лакота – самата дума „оглала” означава „хората, които раздават имуществото си.”

Индианският вожд е писател и философ

Вместо материално богатство трупа само духовни истини. Прекарва на земята ни седемдесет години, пише книги и дори се снима във филми. Смело предсказва бъдещето на света през призмата на индианската мъдрост. Заедно с това е визионер, мисли мащабно и в перспектива, просто истински философ. Получава образованието си в нормално училище, където е изпратен от своя баща, който се разбирал добре с белите хора. Лутън обаче израснал с индианските ценности. И сякаш колкото повече време минава, толкова по-ценни са принципите на живот, които сам изказва. Докато светът ни сякаш се разпада, виждаме истинския блясък на мъдростта му.

Вслушайте се в сърцето си, за да разберете този индианец

За да разберем написаното от Лутър преди век, е нужно първо да погледнем около себе си. А също и да се вслушаме във вътрешния си глас. Ако искате, можем да опитаме още сега да го направим. Ето я мъдростта на индианеца, изразена в десет послания.

1. Самохвалството и пресилените обноски никога не са се приемали за особено прилични. При нас да преиграваш се считаше за непочтено, а тези, които не умееха да мълчат, смятахме за нагли. Разговорът никога не бива да започва набързо или без основателна причина.
2. Учехме децата да са порядъчни чрез постъпките си и никога на думи. Не им беше позволено да възразяват на възрастните, да повеждат разговор или да се присмиват някому.
3. Мълчанието при нас не е форма на обида. Точно обратното. Придържахме се към правилото, че първа е мисълта и чак след това словото. Във времена на траур, смърт или нещастие тишината се смяташе за израз на уважение.
4. За големите равнини, красивите върхове и потоци не мислихме като за пустош, както белите наричат природата. За нас земята беше Голяма тайна, изпълнена с изобилие и благословия.
5. Хората от племето ми живееха в любов и мир с всичко, което ги заобграждаше. Земята, небето и водата смятаха за активни принципи, животните и птиците бяха техни приятели, а чужденците – братя.
6. Любовта е тайната на съществуването, тя ни дава причината и начина, по който да живеем.
7. За човешката кожа беше добре да докосва земята. Възрастните хора седяха винаги на земята и ходеха боси. Връзката с пръстта позволяваше да осъзнаят свързаността им с останалите.
8. Светът беше библиотека, а камъните, листата, тревата и животните – книгите в нея. Научихме се да живеем според законите на природата и да почитаме красотата й. Каквото и да ни навредеше, опитвахме се да поправим нещата, без никога да се оплакваме.
9. Бях наясно, че ако човешкото сърце се отдалечи от природата, ще му загорчи. Всъщност загуби ли човек уважението към нещата, които растат и съществуват, скоро ще забрави да почита и останалите хора.
10. Цивилизацията ми беше наложена… за жалост без любов, истина, честност и великодушие.

Вождът на сиуксите е роден през 1868 г. Получава традиционно за индианците възпитание, но заедно с това има възможността да учи в училище – така се превръща в посредник между две култури и защитник на правата на индианците. В книгите си описва ценностите на споделяне на материалното и на преклонение пред природата. Това е и самата жизнена система на Лутър Стоящата мечка.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔