Ана Годбърсън е родена в Бъркли, Калифорния. Завършила е Английска литература в колежа „Барнард“. През 2003 г. става асистентка в редакцията на мъжкото списание Esquire. Пише статии под псевдоним за The New York Times Book Review. Живее в Ню Йорк със съпруга си, където в момента работи по следващите книги от поредицата „Богати и красиви“.
По повод скорошното излизане на новата й книга от поредицата „Beautiful Days” тя даде ексклузивно интервю пред csadventuresinlibraryland.blogspot.com.
Твоето писане е толкова красиво – как така имаш такова блестящо въображение и отвеждаш читателите до друг, различен свят?
– Благодаря ви много. Едно от невероятните неща в това да пишеш историческа проза е, че всяка книга дава възможността да направиш още проучвания, да учиш повече за друго време. Намирам романите за миналото, а и самото минало, много интересни. Това, което правя е следното: виждам какво е било и оставям въображението си да тръгне от там. Представете си: гледам черно бяла стара снимка докато не си я представя цветна и след това предавам това, което си представям, на моите читатели.
От всички твои персонажи за кой ти е било най-забавно да пишеш?
– Или Астрид или Пенелопе. Същността на Астрид е да бъде ненатоварваща – беше удоволствие да пиша за нея. От друга страна – Пенелопе е стилна злодейка.
Кориците на „Лукс” и „Блясък” са великолепни! Как се прави такава невероятна визия? Ти определяш ли как да изглеждат или направо одобряваш готово моделите?
– Не са ли прекрасни!? Аз нямам голяма роля. Но екипът работи много усърдно. Хора се преобличаха в различни тоалети и им слагаха грим – много забавно. Кориците на „Лукс” са съблазнителни и хващат окото, но също така са перфектна метафора, затова за какво са книгите – как на тези млади момичета луксозния живот им идва в повече с претрупаните си интериори и натруфените рокли.
Разбрахме, че искаш да напишеш книга/ поредица, която се развива в днешни дни. Напредва ли се по този въпрос?
– Много бих искала да напиша нещо, което се развива в наши дни, това е важно за всеки автор – да покаже какво вижда през собствените си очи. Но към момента нищо не съм направила. Засега съм едва на средата на поредицата „Bright Young Things”.
Кое според теб е най-доброто и най-лошото да живееш в 20-те години на миналия век?
– 20-те години са били много забавна ера – дрехите, музиката, културата като цяло. И всичко се обръща надолу с главата – както в изкуството, така и в ежедневните отношения. В същото време има огромна нестабилност във всекидневния живот. Неравенството на доходите и лошата грижа за здравето например. Това са наистина неприятни неща.
Смятам, че от „Лукс” би станал отличен сериал. Има ли шанс това някога да се случи?
– Аз също! Има хора, които искат да направят филм, но с Холивуд никога нищо не се знае. Но би било невероятно ако се случи. Нека стискаме палци.
Солено или сладко?
– Категорично солено.
Кой ти е любимия исторически филм?
– Може би „McCabe and Mrs. Miller”, който е толкова тъжен и красив, но също така обръща общите представи за Дивият запад надолу с главата. Също така има доза анахронизъм, което аз аплодирам. Да не говорим за прекрасната музика от Ленард Коен. Красота в пълния смисъл на думата.
Фото: femalefirst.co.uk