Начало / България / Вниманието се тренира като мускул

Вниманието се тренира като мускул

fokus_cover-1Това твърди Даниъл Голман в книгата си „Фокусът“(ИК „Изток-Запад“) и обяснява ‒ при недостатъчна употреба отслабва, при подходящи тренировки укрепва. Но как да поемем контрола върху вниманието си в свят, в който всекидневно сме атакувани от ненужна информация?

Отговорите са в книгата, която е изключително полезно ръководство и уникално изследване, което съчетава у себе си убедителни прозрения, разнородни примери и актуални научни новости. Според автора ключът към успешния ни личен и професионален живот е в способността да фокусираме вниманието си. Писателят предлага достъпни обяснения как да подобрим този фокус.
Даниъл Голман разграничава три вида концентрация: вътрешна, друга и външна. Вътрешната ни настройва към собствените интуиции, ръководни ценности и по-добри решения. Другата изглажда отношенията с хората в живота ни. Външната ни дава възможност да се ориентираме в по-големия свят. Чрез развитието на трите вида фокусиране всеки от нас може да намери баланс и да бъде продуктивен и щастлив.
На базата на различни изследвания и практически резултати Голдман разкрива, че механизмът, който основно спомага за личностното ни съзряване, е точно вниманието. Осъзнатото, единно и тренирано внимание гарантира успехи във всяко поприще.
Даниъл Голман е бивш автор на „Ню Йорк Таймс“, учен и журналист, автор на тринадесет книги и често е канен за лектор в различни колежи. Той е съосновател на Обединението за академично, социално и емоционално обучение в Йейлския университет. Живее в Масачусетс. Преводът от английски е дело на Елена Филипова, превела книги като „След Вавилон“, „Как да създадем ум“ и „По-добрите ангели на нашата природа“, автор на корицата е Андрей Козарев.

Откъс от Първа част „Анатомията на вниманието“

Архитектурата на щастливата находка

В една персийска приказка се разказва за трите принца на Серендип,  които „все откривали, по случайност и от прозорливост, разни неща, които не търсели нарочно“. Творческата мисъл, оставена на воля, действа до голяма степен така.
„Новите идеи не се появяват, ако не си ги разрешиш сам отвътре – споделя главният изпълнителен директор на „Сейлсфорс“ Марк Бениоф. – Когато бях вицепрезидент на „Оракъл“, заминах за един месец на Хаваите, просто да се отпусна, и когато го направих, това отвори кариерата ми за нови идеи, перспективи и посоки.“
Сред онези открити простори Бениоф осъзнал потенциалните приложения на облачните компютри, което го накарало да напусне „Оракъл“, за да основе „Сейлсфорс“ в апартамент под наем и да започне да проповядва една за времето си радикална идея. „Сейлсфорс“ беше пионер в един днес вече многомилиарден бранш.
За разлика от това ученият, прекалено обсебен да потвърди хипотезата си, рискува да пренебрегне резултатите, които не отговарят на очакванията му – отхвърляйки ги като шум или грешка, без да види в тях път към нови открития, – и така пропуска онова, което би могло да доведе до по-плодотворни теории. А онзи, който винаги е контра на брейнсторминг сесиите, човекът, който винаги критикува всяка нова идея, задушава новаторските прозрения още в зародиш.
Отвореното съзнание създава мисловна платформа за творчески пробиви и неочаквани прозрения. При отвореното съзнание няма адвокат на дявола, няма цинизъм или осъждане – само изключителна чувствителност към онова, което се носи из ума.
Но щом веднъж сме се натъкнали на голямо творческо прозрение, трябва да сграбчим тази награда, превключвайки и фокусирайки се върху това как да я използваме. Щастливата находка идва, когато сме отворени към възможностите, а след това се съсредоточим върху приложението им.
Творческите предизвикателства на живота рядко се появяват под формата на добре формулирани задачи. Вместо това често ни се налага на първо място да осъзнаем нуждата от намирането на творческо решение. Шансът, както казва Луи Пастьор, обича подготвения ум. Бленуването подготвя творческото откритие.
Класическият модел на етапите на творчеството описва в общи линии три режима на фокуса: ориентиране, при което търсим и се заравяме в най-различни изходни данни, селективно внимание към конкретната творческа задача и отворено съзнание, при което правим свободни асоциации, за да оставим решението да изплува – а след това се насочваме към решението.
Установено е, че мозъчните системи, участващи в блуждаенето на ума, са активни точно преди човек да се натъкне на творческо прозрение – любопитното е, че те са необичайно активни при хората с разстройство с дефицит на вниманието, или РДВ. Възрастните с РДВ, в сравнение с онези без РДВ, проявяват освен това по-високи нива на оригинално творческо мислене и повече реални творчески постижения8. Предприемачът Ричард Брансън, основател на корпоративната империя, изградена върху „Върджин Еър“ и други компании, се афишира като образец за преуспял човек с РДВ.
Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията, при почти 10% от децата се наблюдава такова разстройство в съчетание с хиперактивност. При възрастните хиперактивността отслабва, оставяйки само РДВ; изглежда около 4% от възрастните имат този проблем9. Когато им бъде поставена творческа задача, като например да намерят нови начини за употреба на една тухла, онези с РДВ се представят по-добре въпреки разсейването си – или може би тъкмо поради него.
Всички ние можем да си извлечем известна поука от това. При експеримент, при който от доброволците се искало да намерят нови начини за употреба на нещо, хората, чиито умове блуждаели – в сравнение с онези, чието внимание било напълно съсредоточено – предложили 40% повече оригинални отговори. А когато хора, имащи някакви творчески постижения – например роман, патент или изложба, – били тествани доколко пресяват ирелевантната информация, за да се фокусират върху дадена задача, техният ум блуждаел по-често, отколкото при другите – едно отворено съзнание, което може да им е послужило добре в творческата им работа10.
В не толкова трескаво творческите ни моменти, малко преди прозрението, мозъкът обикновено пребивава в релаксиран, отворен фокус, белязан от алфа ритъм. Това е белег за състояние на отнесено бленуване. Тъй като мозъкът съхранява различните видове информация в раздалечени системи, свободно скитащото се съзнание увеличава вероятността за щастливи случайни асоциации и нови комбинации.
Рапъри, заети с „фрийстайлрапиране“ – импровизиране на текста в момента, – показват засилена активност в системите на блуждаещия ум, редом с другите части на мозъка, което дава възможност за възникването на нови връзки между отдалечени невронни мрежи11. При такава многообхватна ментална екология е по-вероятно да направим нови асоциации, да стигнем до прищракването, което бележи творческото прозрение – или добрия стих.
В един сложен свят, в който почти всички имат достъп до една и съща информация, новата стойност възниква от оригиналния синтез, от съчетаването на идеите по необичайни начини и от находчивите въпроси, разкриващи неизползван потенциал. Творческите прозрения предполагат свързване на елементите по някакъв плодотворен, необичаен начин.
Представете си за момент, че захапвате свежа ябълка – представете си сочно обагрената ѝ повърхност, хрупкавия звук при захапването ѝ, прилива от вкусове, аромати и консистенции. Спрете за миг, за да усетите въображаемата ябълка.
Когато този въображаем момент е оживял в ума ви, мозъкът ви почти със сигурност е генерирал гама-връх. Подобни гама-върхове са познати на когнитивните невроучени; те се случват редовно при мисловни действия като захапването на въображаема ябълка – и непосредствено преди творческите прозрения.
Би било прекалено да се разглеждат гама-вълните като някаква тайна на творчеството. Но местоположението на гама върха по време на творческо прозрение изглежда показателно – една област, свързвана със сънищата, метафорите, логиката на изкуството, мита и поезията. Всички те намират израз в езика на подсъзнателното – свят, в който всичко е възможно. Фройдовият метод на свободните асоциации, при които говорите каквото ви дойде наум, без цензура, отваря една врата към този тип отворено съзнание.
Нашият ум съдържа безброй идеи, спомени и потенциални асоциации, които очакват да бъдат направени. Но вероятността подходящата идея да се свърже с подходящия спомен в подходящия контекст – и всичко това да се появи в прожектора на вниманието – намалява драстично, когато сме хиперфокусирани или претоварени от разсейващи фактори, за да забележим прозрението.
После идват и нещата, съхранявани в мозъка на други хора. Около година астрономите Арно Пензиас и Робърт Уилсън претърсвали Вселената с мощна нова апаратура, много по-силна от всичко, използвано дотогава за оглеждане на небесния простор. Те били затрупани от купища нови данни и се опитвали да опростят работата си, като пренебрегнат един безсмислен фонов шум, за който приемали, че се дължи на неизправна техника.
Един ден случайна среща с един ядрен физик им донесла прозрението (а по-късно – и Нобеловата награда), благодарение на което осъзнали, че онова, което те интерпретирали като „шум“, всъщност било едва доловим сигнал от все още отекващия Голям взрив.

Прочетете още

smile--644x362

100-те най-продавани книги в „Хеликон“ от издадените през 2018 г.

Устойчива на времето и неподвластна на страсти, класацията на „Хеликон“ отново се явява барометър на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *