Начало / България / Милош Латинович: „Вдъхновението ми са Балканите. Те са магично място!“

Милош Латинович: „Вдъхновението ми са Балканите. Те са магично място!“

Milos St Zagora Helikon„Вдъхновението ми са Балканите. Те са магично място!“. Това призна сръбският писател Милош Латинович по време на премиерата на романа си „Сто дни дъжд“ в „Хеликон Стара Загора“. Книгата му донесе Виталовата награда за книга на годината „Златен слънчоглед“ (една от двете най-престижни награди в западната ни съседка).

Латинович направи кратко литературно турне в България, като посети София, Хасково и Стара Загора. Писателят беше специален гост на литературния фестивал и конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ в Хасково, Маратон на четенето, организиран от Библиотека „Родина“ в Стара Загора, където се срещна с театралните дейци на града и имаше премиера в книжарница „Хеликон“.

Milos St Zagora Helikon2Влиянието на Маркес върху романа му и асоциацията със „Сто години самота“ бяха най-често задаваните въпроси от страна на читатели и медии. Милош Латинович сподели: „Маркес е моят кумир. Уважавам го много и винаги съм се учил от него, но моето вдъхновение са Балканите, на които живеем. Те са магично място. Затова като характер и реакции ние приличаме много повече на латиноамериканците например, отколкото на западняците. Магията си я правим ние самите и е вярно това, което Маркес казва: че нищо не е по-магично от реалността. Аз например живея непрекъснато с духовете на мъртвите ми приятели, общувам мислено с мои близки, които са емигранти в чужбина. Магията е и около нас, в природата, която ни заобикаля. Веднъж в годината на едно и също място по поречието на река Тиса в Сърбия се случва нещо магично и реката побелява. Там живее уникален вид ларви, от които за един кратък момент се развиват красиви бели пеперуди, които покриват реката. „Реката цъфти“ – така говорят за това явление. Описвам го и в книгата си. В „Сто дни дъжд“ основният проблем е за срещата на Изтока и Запада, а най-добре нещата се изразяват чрез любовта. Западът е красива и прагматична млада жена, а Изтокът – ирационален и деструктивен мъж, който проявява балканския си характер. При срещата между тях се виждат и грешките, които прави Западът във възприемането си на Изтока. Несправедливо сме прогонени от Европа, а всъщност ние сме я създали.“

199796_bМилош Латинович от няколко години е директор на белградския театър „Битеф“, който вече повече от половин век организира ежегоден международен театрален фестивал за авангардно изкуство. Автор е на нашумелия роман „Шекспировият клиент“, както и ще бъде част от предстоящия да бъде издаден в Сърбия сборник, посветен на Шекспир, в който най-големите писатели на страната разказват свои версии на сюжети на великия драматург. Латинович е претворил сюжета на „Крал Лир“.

Сръбският писател се прекланя пред класиката и показа завидни познания и за българската: „Ние не можем да настигнем класиците, но не можем и да ги забравим. Всеки писател трябва да напомня за тях и да се вдъхновява от тях. Героите, които са създали, и днес продължават да бъдат толкова реални и актуални. Като характери Бай Ганьо или героите на Нушич са живи и днес. Те са около нас или вътре в нас.“

Прочетете още

Cover-Existential-Psychotherapy

Животът няма нужда от причина

Юлия ПЕТКОВА В една от книгите си, издадени у нас, Ървин Ялом пише: „Ние сме …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *