Лира Литературно-рекламна Агенция
„Вдъхновението ми са Балканите. Те са магично място!“. Това призна сръбският писател Милош Латинович по време на премиерата на романа си „Сто дни дъжд“ в „Хеликон Стара Загора“. Книгата му донесе Виталовата награда за книга на годината „Златен слънчоглед“ (една от двете най-престижни награди в западната ни съседка).
Латинович направи кратко литературно турне в България, като посети София, Хасково и Стара Загора. Писателят беше специален гост на литературния фестивал и конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ в Хасково, Маратон на четенето, организиран от Библиотека „Родина“ в Стара Загора, където се срещна с театралните дейци на града и имаше премиера в книжарница „Хеликон“.
Влиянието на Маркес върху романа му и асоциацията със „Сто години самота“ бяха най-често задаваните въпроси от страна на читатели и медии. Милош Латинович сподели: „Маркес е моят кумир. Уважавам го много и винаги съм се учил от него, но моето вдъхновение са Балканите, на които живеем. Те са магично място. Затова като характер и реакции ние приличаме много повече на латиноамериканците например, отколкото на западняците. Магията си я правим ние самите и е вярно това, което Маркес казва: че нищо не е по-магично от реалността. Аз например живея непрекъснато с духовете на мъртвите ми приятели, общувам мислено с мои близки, които са емигранти в чужбина. Магията е и около нас, в природата, която ни заобикаля. Веднъж в годината на едно и също място по поречието на река Тиса в Сърбия се случва нещо магично и реката побелява. Там живее уникален вид ларви, от които за един кратък момент се развиват красиви бели пеперуди, които покриват реката. „Реката цъфти“ – така говорят за това явление. Описвам го и в книгата си. В „Сто дни дъжд“ основният проблем е за срещата на Изтока и Запада, а най-добре нещата се изразяват чрез любовта. Западът е красива и прагматична млада жена, а Изтокът – ирационален и деструктивен мъж, който проявява балканския си характер. При срещата между тях се виждат и грешките, които прави Западът във възприемането си на Изтока. Несправедливо сме прогонени от Европа, а всъщност ние сме я създали.“
Милош Латинович от няколко години е директор на белградския театър „Битеф“, който вече повече от половин век организира ежегоден международен театрален фестивал за авангардно изкуство. Автор е на нашумелия роман „Шекспировият клиент“, както и ще бъде част от предстоящия да бъде издаден в Сърбия сборник, посветен на Шекспир, в който най-големите писатели на страната разказват свои версии на сюжети на великия драматург. Латинович е претворил сюжета на „Крал Лир“.
Сръбският писател се прекланя пред класиката и показа завидни познания и за българската: „Ние не можем да настигнем класиците, но не можем и да ги забравим. Всеки писател трябва да напомня за тях и да се вдъхновява от тях. Героите, които са създали, и днес продължават да бъдат толкова реални и актуални. Като характери Бай Ганьо или героите на Нушич са живи и днес. Те са около нас или вътре в нас.“
