Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес се навършват 200 години от рождението на Шарлот Бронте. Британката ще остане в историята най-вече с вечната си книга – „Джейн Еър“, превърнала се, според много критици, в библия за тийнейджърки, любителки на романтичното четиво. Романът обаче е смятан за класика и е предпочитан и от много пораснали вече читатели.
Един прочит не само на „Джейн Еър“, но и на останалите романи на Шарлот Бронте е повече от необходим, за да се разбере животът на писателката, както и обществото, в което е живяла.
Бронте започва да пише още много млада. В ранна възраст тя създава измисленото кралство Ангрия заедно с брат си Брануел. Ангрия напомня света, създаден от Джордж Р. Р. Мартин – фантастични, магически кралства, насилие, политика, страст и предателства. В писмата си Шарлот го нарича „светът отдолу“, кътче, където сама бяга и може да прояви своите собствени желания и множество идентичности. Книгата е съставена от дузина мини-книжки, като „A Peep into a Picture Book“, „The Spell“, „A Leaf from an Unopened Volume“. В продължение на 10 години тя създава героите и събитията в нея. Една от книгите, които й влияе най-много по това време е „Приказки от 1001 нощ“.
Нейните младежки творби показват заченки на таланта, който ще впечатлява през целия й живот, както й дават насока за това, което ще я вълнува в писането й – любовта, аферите й, мазохистичното подчиняване на жените. Историите й са мелодраматични, доста целенасочени и далеч не са пример за незрял романтизъм. Бронте подчертава своите идеали за мъжка сила и женско покорство, но едновременно с това започва да ги поставя под въпрос.
Темата за ролите на половете продължава и в първия роман на Бронте – единственият в творчеството й с главен герой мъж – „The Professor“. Книгата е написана на базата на опита на Шарлот като ученичка на учител в Брюксел. В този си период тя за първи път усетила вкуса на независимостта, но и на нови ограничения. Освен това тя се сблъскала и с нови чувства, за нейно съжаление останали без отговор, към директора на училището си – Константин Хегер. Тази любов белязала целия живот на Шарлот. Когато за пръв път се опитала да опише преживяванията си в книга, създала разказвача от „The Professor“ – Уилям Кримсуорт, беден англичанин, който, след като е отхвърлен от своя алчен деспотичен брат-бизнесмен, си намира работа като учител в Белгия. Една от причините романът да не стане популярен, колкото „Джейн Еър“, е, че Кримсуорт е малко позьор. Той е много критичен и осъдителен към глупостта, която вижда във всичко, егоистичен е и не приема европейците, особено католицизма. Героят страда от сблъсъка и с националистични и религиозни предразсъдъци, които са един от ракурсите в писането на Бронте.
Най-странно е, че много от проблемите на Кримсуърт са наистина проблеми на самотната викторианска жена от средната класа. Той се оплаква от изнурителната работа, от самотата, било тя социална, или емоционална и романтична, заради липсата му на лична харизма и връзки. Това прави мъчително съществуването му в обществото на XIX век, както в Англия, така и в чужбина, кара го да се чувства чужденец навсякъде. Друг ефект от феминизирането на Кримсуърт е връзката с приятеля му Йорк Хъндсън, политически полурадикал, който е негова алтернатива и му прави куп услуги. На моменти отношенията им са почти хомоеротични, със засилен емоционален интензитет, който придава нов вкус в работата на Бронте извън любовната история на Джейн Еър и Господин Рочестър.
„Шърли“ се появява след „Джейн Еър“. Действието в романа се развива в северен град, отровен от битката между селския бит и индустриализацията. В книгата познатите класови бариери и различия взимат връх и са най-добре застъпени от всички романи на Шарлот, която определено не изпитва особени симпатии към работниците. „Шърли“ обаче изразява нелесния преход към просперитет на Викторианска Англия, разрушаването на природата и страданията на хората. Това е най-яростната и комплексна творба на Бронте, в която за пореден път писателката застъпва проблемите между половете.
Последният роман на Бронте – „Вийет“, е смятан и за най-добрият в творчеството й. Книгата разкрива гения й в създаването на героите. Разказът е поверен на Луси Сноу, друг английски учител в Белгия. Героинята е изолирана, но тя се бори постоянно да намери смислено място за себе си, в което да бъде приета – сред приятели, колеги, обекти на романтични желания. Това е една от най-разтърсващите и сърцераздирателни истории в литературата, пример за остротата на перото на Шарлот, за нейната страст към живота.
