Лира Литературно-рекламна Агенция
Йордан КОСТУРКОВ
Йордан Костурков е български белетрист, есеист, преводач и университетски преподавател по английска и американска литература. Автор е на книги с литературоведски изследвания, студии, статии, очерци, романи, разкази и новели. Доктор по филология.
Тук ще се спра на преводите на Кадийски и принципни въпроси на рецепцията и „инкорпорирането“ на лирическото творчество на Шекспир в българската култура.
След преводите си на руски и френски класици и други велики имена на световната поезия – със специално предпочитание сякаш към сонетистите, – преводът на Кирил Кадийски се явява и своеобразно предизвикателство към преводачите-англицисти.
Само по себе си това богатство от варианти на преводи на Шекспировите сонети представлява културен принос, който сме длъжни да оценим: все пак за да се случи такова нещо с цялата световна класика, ще трябват стотици години, докато други европейски народи са го осъществявали по естествен път във времето.
Кирил Кадийски започна своя творчески път като един от талантливите „студентски поети“ от „65 аудитория“ , а днес заема солидно място в българската литература и в преводното изкуство, можем да отдадем дължимото и на работата му като редактор и издател. Нямам представа кога е започнал да превежда „Сонетите“ и колко време им е посветил, но и той самият е наясно, че трудът му представлява предмет на специално внимание – което е естествено и част от културния дебат.
Трябва да си припомняме, че в превода съществува инвариантност, че най-вече преводът на поезия е изкуство, а не филологически екзерсис, че най-достойното е всеки читател да има равно право да направи свой избор и предпочитание, без да е нужно някой услужливо да го „напътства“ с импресионистични рецензии или виртуални хули. Шекспировите текстове имат своя поетична – езикова и културна, специфика, – и за да можем да ги оценим – и не само в превод, точно широката гама преводачески интерпретации позволява това: да анализираме, да съпоставяме, да си дадем сметка колко примитивно е да очакваме само едно-едничко хипер тълкувание.
След тези уговорки бързам да споделя моите наблюдения и анализ на прочита на Шекспир от поета Кадийски. Той умее да се превъплъщава – за него преводът е като постмодерен jouissance. Без да се връщаме и подробно анализираме всички негови предишни върхови постижения, често недостатъчно оценени, конспективно можем да опишем, че можем да четем „Сонетите“ и да чуваме автентичния глас на Шекспир (не на Кадийски!) да ги артикулира на български език. Това е един от тези гласове, които сме чували през годините и на които се доверяваме – на гласовете на преводачите на Шекспировите сонети, преди всичко тези, които предложиха пълен превод – в обратен ред: Кирил Кадийски, Кирил Станчев, Евгения Панчева, Борис Мархолев, Валери Петров, Владимир Свинтила… Всички ние не можем да четем Шекспир в оригинал, колкото и „перфектно“ да владеем чуждия език, защото това е недостатъчно. Можем обаче да го препрочитаме отново с българските думи, в българските тълкувания и поетични прозрения, да съпоставяме и оценяваме постиженията на творците. Това дори е наше предимство пред англоезичния читател!
Още звучат в главата ми и мисля, че ги цитирам доста вярно, думите на професор Марко Минков по българското радио, отдавна, доста отдавна. Поканен бе да коментира издаването и на последния том от събраните шекспирови пиеси дело на Валери Петров. Известен с това, че не се възторгваше лесно и че не беше лесен на похвали, камо ли ласкателства, Минков само каза: „С това [пълния превод на Шекспировите пиеси. Бел. моя] България става една културна нация. Една културна нация, която има преведен на български език целия Шекспир.“ С най-дълбоко уважение към този шекспировски учен от световен мащаб ще използвам думите му, като го перифразирам, за да заявя същото и за шестия превод на Шекспировите сонети – този на Кирил Кадийски.
