Начало / Интервюта / Лили Колева: Пиша от любов към загадката

Лили Колева: Пиша от любов към загадката

Лили Колева е филолог по образование. Дългогодишен редактор в отдел  „Международна дейност” на БНР. Автор е на множество сценарии за телевизионни сериали и постановки, радиопиеси и радиосериали. Телевизионният сериал „Имена и адреси“ (1981) и радиосериалът „Девет бели хризантеми“ (1991) имат впечатляващ успех в Германия. Отскоро на книжния пазар е сборникът й с разкази „Екзекутори зад кадър”.

Кога започнахте да пишете, откъде дойде първият импулс?
–      Именно „дойде”, тъй като първият ми импулс да напиша нещо нахлу в мен някак отвън. Бях вече в гимназията и след една екскурзия с класа най-неочаквано и за самата мен написах стихотворение, в което „поля” се римуваше, разбира се, с „цветя” и така нататък. Но макар че учителят ни по литература бе впечатлен и ме поощряваше да продължавам в този дух, това си остана като някакъв, бих казала самотен импулс, тъй като истински прописах доста по-късно и съвсем не в стихотворна форма.

Защо избрахте криминалния жанр – от любов към разрешаването на загадки или заради криминалното в ежедневието ни?
–      Криминални вести, такива каквито сега направо изобилстват, през годините на моята младост почти нямаше, а когато от време на време нещо подобно се появяваше, то будеше у мен само смут и гледах по-бързо да го забравя. По съвсем друг начин възприемах обаче криминалните вести, които идваха „отвъд океана” – с интерес като към нещо не съвсем реално, чуждо и далечно. Подобно на криминалетата, които ненаситно четях. И да, от любов към загадките написах и публикувах няколко криминални разказа, което пък ми даде кураж да напиша и първата си радиопиеса. Разбира се, също криминална. След нея последваха и други, но всички, включително и адресираните към най-малките радиослушатели, бяха издържани в „криминален” аспект.

 Използвате ли реални случки от действителността за основа за разказите си?
–      Не. Преди много години, в телевизионния сериал „Имена и адреси”, за трамплин ми послужи действителен случай, но той, като нещо разказано ми, беше беден откъм детайли. Наложи се по своему да ги усещам и привнасям, а това веднъж завинаги ми показа, че правдоподобната, напълно възможна да се случи, измислица би била много по-въздействаща от която и да е случка в реалния живот.

 Кой е любимият Ви писател в криминалния жанр и защо? Кой Ви повлия?
–      Раздвоявах предпочитанията си между Конан Дойл и Агата Кристи, докато не попаднах на романите на Патриша Хайсмит. Те ми подействаха разтърсващо, направо въздигнах авторката им на пиедестал, обаче пак ще кажа: докато не попаднах на един от разказите й. Беше озаглавен „Хари” и именно той ми показа, че тази моя фаворитка е все пак човек, че и тя може да бъде редактирана. Това бе като миг на прозрение, но същевременно и като дружески протегната към мен ръка. Защото, въпреки излишното, според мен, разтягане на разказа, той завършваше точно както трябва – без полиция и разследване, завършваше като скрито убийство, подобно може би на много такива около нас. И магията продължи през годините напред – едно след друго моите скрити убийства бяха поредният опит за подражание на фактически неподражаемата Хайсмит.

Част от Вашите екзекутори са симпатични и често „невинни“ – това вид възмездие срещу социалните несправедливости ли е?
–      Да, предполагам, че подсъзнателно съм търсила някакво възмездие, даже тук-там се е прокраднала не само симпатия, но и одобрение към извършителя на престъпното деяние. Всъщност за повечето от персонажите в сборника не мисля като за „убийци”. Защото, според мен, автоматичното лепване на клеймо „убиец” е неприемливо. При подобно механично заклеймяване няма човещина и разбиране, а пък мисълта „На негово място никога не бих постъпил така!”, считам за откровена фарисейщина.

 Целият цикъл звучи като остра социална критика. Това умишлено търсено ли е?
–      Мисля, че даже без най-минимален умисъл, социална критика би прозирала при всяко достоверно отразяване на действителността. Една действителност в плен на неравенството и неправдата, сякаш човечеството е орисано с тях, за да не може да създаде рай и така да си съперничи с Бога.

 Убийствата в разказите остават неразкрити. Защо при Вас липсва образът на Холмс, Поаро или поне мис Марпъл?
–      Бях си доказала вече чрез драматургичните форми, че освен да заплитам, мога и успешно да разплитам загадките. Въз основа на една от радиопиесите дори написах киносценарий, в който следователят ми е доста находчив. При разследването на едно престъпление обаче се получава спад откъм емоции, намесва се разумът, а това съвсем не съответстваше на планираната поредица, включваща само кратки психотрилъри с вълнуваща развръзка.

 Четете ли съвременни български автори? Какво мислите за тях?
–      Считам, че освен трогателно наивни, напоследък все по-често се появяват доста добри книги от български автори. Малко ревниво следя успехите на новоизлезлите български романи, но и истински се радвам, ако има такива, чийто успех е за повече от  месец – два и то не само на българския пазар. Надявам се да е така и с романа, който до неотдавна редактирах. Той все още не е издаден и е четвъртият роман на Нина Ненова – много хубава и стойностна книга.

 Коя книга на чуждестранен автор Ви е направила впечатление напоследък?
–      Това беше „Полет над кукувиче гнездо”на Кен Киси. Заради екранизацията му, не бях чела самия роман, но сега се уверих, че и най-блестящият спектакъл не може да се мери с тънкостите при описанието, с неговите неизброими нюанси и така наречения „подтекст”.

 Какво мислите за криминалната ситуация в България в момента?
–      Както всички,така и аз мисля, че тя е тревожна, тъй като с всеки ден и дори час ескалира. Според мен обаче, не битовите кражби и убийства, не извращенията на разни болни умове и не бруталните мафиотски изпълнения, а тихото префинено присвояване на народни пари и имущество е най-скверната форма на престъпност и извършителите на подобни деяния са най-гнусните злодеи в тази страна.

 Продължавате ли да пишете и ако да, какво?
–      Макар че като реализация би бил „кауза пердута”, ще продължа да работя върху един киносценарий, който съм озаглавила „Преосъществяване”. Той, разбира се, е също криминален, но този път с преплетен в него загадъчен паранормален елемент.

Интервюто взе Румен Василев

 „Екзекутори зад кадър” тук

Ревю и разказите „Малко на слънце, за тен“ и „До другата неделя, скъпа!“ тук

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

image0

Джеймс Патерсън интервюира стотици войници за нова книга

Помага му сержант първи клас Мат Еверсман Мат е истински американски герой, който ръководи рейнджърите …