Лира Литературно-рекламна Агенция
Филмът на германския режисьор Роналд Емерих „Анонимният” възроди конспиративната теза, че Уилям Шекспир не е авторът на прочутите си драми. Според лентата класическите пиеси са написани от Едуард де Вер – 17-ият граф на Оксфорд.
Съмненията за авторството на известния драматург датират от ХІХ век, припомня швейцарският вестник NZZ. Той публикува интервю с преподавателката по английска литература в Свободния университет в Берлин (1995-2006), в момента професор в университета във Фрайбург – Индира Гозе. Предлагаме Ви най-интересното от него:
Хареса ли Ви филмът на Емерих?
– Изненада ме. По-добър е, отколкото очаквах. В пресъздаването на елизабетинската епоха Емерих е излъгал отлично. Но си личи, че е силно впечатлен от от Шекспир.
Приемате ли тезата, че авторът на шедьоврите, които всички познаваме, е графът на Оксфорд?
– Родоначалникът на тази теория е учителят Томас Луни, който издава книга по темата през 1920 г. Съмненията за авторството на Шекспир датират от средата на ХІХ в. Повечето учени днес обаче са единодушни, че има достатъчно доказателства, че пиесите са дело на театралния актьор и драматург Уилям Шекспир. Конспиративните теории идват от факта, че знаем много малко за тази историческа личност.
Известно е, че е роден на 26 април 1564 г. в Стратфорд на Ейвън. Баща му бил обущар, който постепенно забогатял и дори станал кмет на града. На 18 години Шекспир се оженил за Ан Хатауей и им се родили 3 деца. Синът им Хамнет починал на 11 години.
През 1592 г. Шекспир вече играел и творял в Лондон. Очевидно е имал голям успех, защото станал собственик на театър „Глобус”. Въртял и търговия със зърно, давал пари назаем срещу лихва, купил си хубава къща в Стратфорд. През 1616 г. написал завещанието си. Когато починал, бил погребан в Стратфорд.
Конспиративните теории се базират на снобското разбиране, че само член на аристокрацията е в състояние да напише такива произведения. Противниците на Шекспир изключват възможността човек без университетско образование да има този талант. Те смятат, че авторът базира творчеството си единствено върху собствения си живот. Това обаче не е задължително. Оскар Уайлд е бил забележителна личност, но най-доброто му произведение е самият му живот. В същото време много обикновени хора са написали грандиозни творби.
Шекспир не е оставил нито един ръкопис. Как е възможно това?
– До нас са достигнали доста малък брой саморъчно написани текстове от елизабетинската епоха. Според учените някои от тях са на Шекспир. Практиката обаче е била творбите да се преписват от писари, които били и нещо като коректори на правописа.
Наистина ли Шекспир не се е интересувал творбите му да бъдат отпечатани?
– Доскоро изследователите смятаха, че е държал да отпечата само стиховете си. По негово време поезията е била с много по-висок културен статус, отколкото пиесите, които са смятани за мимолетни произведения.
Нещо все пак се е променило във възгледите му, тъй като драмите му все пак биват отпечатани с неговото име. Швейцарският учен Лукас Ерне отбелязва, че пиесите са писани както за сцената, така и за четене.
Как е възможно автор като Шекспир да остави дъщерите си Сюзан и Джудит ненаучени да четат и пишат?
– Не е било обичайно момичетата от тяхната класа да се учат да четат и пишат. Само дъщерите на аристократите и на учени като Томас Мор са имали тази привилегия.
Не трябва да се забравя и че Шекспир повечето време е живял в Лондон, а не при семейството си в Стратфорд на Ейвън. Той е водел двойствен живот.
На какво се дължи фактът, че 400 години по-късно текстовете на Шекспир се изучават във всички училища и университети?
– Неговите драми са повлияли цялата световна литература, не само английската. Германската и френската литератури биха били немислими без Шекспир.
Той е толкова популярен вероятно защото е успял да изрази най-дълбоките общочовешки страхове и копнежи, които не се променят в никоя епоха. Той акцентира върху човешките ценности, върху морала. Пиесите му изследват страховете, фантазиите и конфликтите. Те не дават отговори на въпроси, а превръщат самите отговори във въпроси.
