Начало / Читатели / Орхан Памук и странността на един обикновен човек (ревю)

Орхан Памук и странността на един обикновен човек (ревю)

Александра АЛЕКСАНДРОВА, „Хеликон“ Витоша

“… Мевлют съзерцаваше вглъбено всички тия чудеса като човек, който е абсолютно наясно, че до края на живота си няма да ги забрави. Ведно с тесния път те ту се извисяваха, ту се спускаха надолу и преминаваха безмълвно като крадци, през мрака на някое селце, изгубило се в калта. В селата кучетата лаеха, сетне настъпваше толкова дълбоко безмълвие, че Мевлют не успяваше да осъзнае това странност на ума му ли е или на света.”

Новата книга на Орхан Памук “Странност на ума” е необятна като река и унесен  в нейното бавно и властно движение,  не виждаш ни бряг, ни дъно. Не можеш да я прекосиш набързо, а и да го направиш, ще изпуснеш най-съществената част от пътуването. Трябва да се отпуснеш по течението с лодка без гребла и само да наблюдаваш. И затова е трудно е да се каже откъде започва историята, тя просто тече.  А течението на живота е подчинено на закони, за които обикновеният човек няма имена. Дори да не може ясно да ги назове, той живее според тях, но също тъй и според  склонността на собствения си нрав – да приема или да се противопоставя.
Точно както се случва в живота на всеки жив човек, и на героите тук им се налага да се откажат от едно, за да получат друго. Може би странността на човешкия ум се корени именно в тази разлика  – кой с какво е готов да направи компромис. Но всекиму е дадено правото да избира дали да приеме превратностите на съдбата каквито и да са те, или с горчивина да проклина лошия късмет.
Една от многото възможни отправни точки,  скрити като ключета в текста, е символиката в имената на двамата братя, поставили  началото на две разклонения в едно родословно дърво. Мустафа, баща на главния герой, е особняк, чийто характер не е никак приятен, но и с нищо чак толкова силно не изпъква. Един раздор, споменат мимоходом в началото на книгата, става повод той да реши, че повече няма да дели с родния си брат едно фамилно име. И докато единият запазва за себе си и за своите потомци името Акташ (букв. Бял камък), Мустафа напук се прекръства на Караташ (Черен камък).  Така, случайно или не, на една земя се полагат две основи, а от тяхното противоречие и градежът нагоре неизбежно тръгва различно. Този инцидент е мъничка част от множеството фрагменти, които заедно оформят  облика на героя – миловидния и скромен син на чепатия Мустафа, продавачът на боза Мевлют.  Макар завоалирана, ролята на бащата и като цяло идеята за бащиното наследство (в материален и духовен смисъл) за мен беше изключително интересна, но тя далеч не е единствената подтема в романа. Това е едно безценно качество в книгата на Памук – литературното изобилие от лица, теми, съдби и подробности, даващо на читателя свободата сам  да определи къде в цялата картина вижда своите акценти.
Ако все още не сте чели “Странност на ума” ви уверявам, че в страниците му са скрити още много символни находки, послания  и много “дреболии”, благодарение на които романът освен колорит, придобива и внушителна правдоподобност. Представени са личните гледни точки както на главните, така и на второстепенните участници в събитията. По този начин, четейки ни се налага да сменяме много пъти наблюдателницата,  докато следим общата история.
Понякога цял човешки живот трябва да мине,  преди  да можеш да отсъдиш кое е било по-ценно – мечтите ти или реалността. Какво си спечелил, когато си загубил и какво си изгубил, когато си спечелил. И тъй, докато плаваш в своята лодка по реката и пред очите ти се ниже поток от хиляди детайли, от дълбочините важните въпроси се плъзгат като гърбове на  риби.

“Странност на ума” тук

Прочетете още

images

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс“ (14 януари – 20 януари)

Бестселър листата на „Ню Йорк Таймс” е една от най-авторитетните в света. Представяме ви Топ …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *