Начало / Автори / Марина Фиорато по следите на 600-годишна мистерия

Марина Фиорато по следите на 600-годишна мистерия

Прочутата картина „Пролет“ на Сандро Ботичели е политическа манипулация, твърди професорът от Римския университет Енрико Гуидони. Според учения платното изобразява въжделенията на управника на Флоренция Лоренцо Медичи, като  композицията е символ на обединена Италия. Пищната градина е алегория на блестящия двор на градоначалника, а фигурата на Флора обозначава Флоренция. Трите грации са градовете Неапол, Генуа и Пиза. Амурчето е Рим, тъй като думата amor (любов) е анаграма на Вечния град (Roma). По онова време Флоренция била в тайни преговори с четирите града.

Художественият шедьовър вдъхновява Марина Фиорато за романа „Тайната на Ботичели”: „Винаги съм харесвала тази картина и особено фигурата на Флора.  Реших, че тя ще бъде героинята в следващия ми роман и че ще изградя историята около теорията на Гуидони.”

Действието на „Тайната на Ботичели” се развива през 1482 г. във Флоренция. Проститутката Лучана Ветра позира за картината на Ботичели. Когато художникът я освобождава, без да й плати, тя импулсивно открадва недовършеното копие на картината. И скоро открива, че някой е готов да убива, за да го има. Лучана търси помощ от единствения мъж, който никога не я е пожелавал – брат Гуидо. Заедно тръгват от Флоренция и се впускат в опасно пътешествие през градовете на ренесансова Италия. Преследват ги безмилостни убийци, решени да им попречат да разгадаят тайната на картината.

Сюжетът може да се стори много познат на всички, чели „Шифърът на Леонардо”, но стилът на Фиорато определено е много различен от този на Дан Браун. Историята й е описана в по-меки тоналности, наситена е с повече емоция, но е и доста напрегната.
„Опитвам се, доколкото е възможно, да бъда коректна с историческите факти – може би заради историческото ми образование ми се струва, че всяка неточност би била ужасно дразнеща. Но в някои случаи съм готова да жертвам историческата достоверност заради доброто на романа. Аз съм писател, не е моя работа да създавам исторически материал. Иска ми се да вярвам, че моите романи ще накарат хората да се заинтересуват от даден исторически период или персонаж и да бъдат отправната точка, от която да се впуснат в по-подробни проучвания и в търсене на подходящи исторически източници.”
Историческите проучвания на Фиорато са много подробни. „Освен че направих обичайните проучвания в библиотеките и по интернет, посетих и всички градове, споменати в книгата. Лично видях с очите си всеки знак, издълбан в каменните стени на църквите и замъците, над който умуват героите ми. Прекарах много време в галерия „Уфици” във Флоренция, изучавайки в детайли самата „Ла Примавера”.

Фиорато, която е работила като илюстратор, сама създава илюстрациите към книгата си. „Беше много приятно отново да хвана молива в ръка, казва тя. Пътуването из най-красивите градове, които ще намерите споменати в романа, беше чудесно изживяване”, допълва авторката.

 

БОТИЧЕЛИ И НЕГОВАТА „ПРОЛЕТ“

Сандро Ботичели е представител на флорентинската школа и автор на световноизвестни шедьоври като „Раждането на Венера“ и „Пролет“. Творил по време на т. нар. куатроченто и под патронажа на Лоренцо Медичи, той е сред творците на Ренесанса, допринесли в най-голяма степен за разцвета на изкуството в Италия.

Роден през 1445 г. във Флоренция под името Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи, той получава прякора Ботичели (Бъчвичката). Учи рисуване в родния си град при брат си Антонио, Фра Филипо Липи и Андреа Верокио, а през 1470 г. създава собствено студио.

Ботичели рисува „Пролет“ по поръчка на братовчед на Лоренцо Медичи, известен като Лоренцо Великолепния, за двореца на Медичите. Критиците спорят за датата на създаването на творбата – може да се каже със сигурност обаче, че е нарисувана между 1477 и 1482 г. Тя е с внушителните размери – 203 см на 314 см.

От 1919 г. платното е изложено в галерия „Уфици” във Флоренция.

Този шедьовър на изобразително изкуство е обвит в мистерия, която остава неразгадана близо 600 г. Картината е изпълнена с алегоричен смисъл, чиято интерпретация затруднява специалистите.
Ботичели е един от първите художници от този период, който се обръща към гръко-римската митология за теми на своите произведения. Естествено, той избира такива митологични мотиви, които ще се харесат на неговите покровители Медичите – особено по-младото поколение от фамилията. По времето, когато е рисувана „Пролет”, умовете на хората са били широко отворени към нови идеи. Вече не е било необходимо религията да е основна тема на изкуството. Тази картина е най-голямата митологична композиция през Ренесанса.
Сред множеството теории през последните десетилетия най-популярна е тази, която разглежда „Пролет” като алегория на царството на богинята Венера. Според специалистите за основа на изображението художникът е използвал творбите на древните поети – най-вече Лукреций и Овидий с неговото произведение Fasti (Празничен календар”) –  и на Полициано (прочут учен в двора на Медичите). От дясната страна Зефир (младият мъж със синьото лице) преследва Флора. Флора се превръща в Пролетта, изящната млада жена, която разпръсва своите цветя по света. Венера – в средата – е в образа на Humanitas („доброжелателността”, „човеколюбието”), която закриля хората. Отляво са трите грации, които танцуват, и Меркурий, който е повдигнал ръка и докосва портокал. „Пролет” е изключително сложно произведение на изкуството. Натуралистичните детайли на природата – учените са идентифицирали около 500 истински растения, от които 190 цветя! Майсторското използване на колорита, изящността на фигурите и поетичността на изображението като цяло са прославили творбата на Ботичели по целия свят.
Сред множеството тълкувания, предложени от различни експерти, всички са съгласни с един елемент – с хуманистичния смисъл на творбата: Венера е добрата воля (Humanitas), тъй като тя разделя материалните ( в дясната част на картината) от духовните ценности (в лявата част). Humanitas символизира идеала за човек – човек, уверен в своите способности и чувствителен към нуждите на другите.
Тази древна концепция е намерила своето място в идеите на разпространените през Ренесанса хуманистични и неоплатонични идеали, които са били особено популярни в двора на Медичите. Неоплатонизмът е философско и естетическо движение, което се опитва да съчетае идеите на гръцкия философ Платон с най-добродетелните норми на християнството. Неоплатоничният идеал за красота и за абсолютната, съвършена любов повлиява особено много на ренесансовата култура и на Ботичели.
Според други версии основните теми на картината са любовта и бракът, които – съчетани в правилна последователност – ще донесат на хората върховно познаване на чувствеността и плодовитостта. Купидон се намира над Венера, а той е известен с липсата си на морал и с опитите си да разваля браковете. Венера, богинята на любовта и красотата, е в центъра, заобиколена от трите грации, които символизират женските добродетели – целомъдрие, красота и любов. Вдясно, покрита с цветя, е Флора, богинята на цветята и растежа. Историята за нейната поява започва с предишното й „аз”, Хлорида. Нимфата Хлорида била в гората, когато Зефир, богът на вятъра, я изнасилил. За да й докаже, че съжалява за стореното, той се оженил за нея и я обявил за Флора, богинята на цветята. Ботичели избразява как Хлорида се превръща във Флора в съвсем буквален смисъл – от устата на нимфата излизат цветя. В този дребен детайл личи, че художникът следва дословно митовете.
Професорът по история на изкуството от Римския университет Енрико Гуидони развива нова, революционна теория. Според него прочутата картина „Пролет“ на Сандро Ботичели е политическа манипулация. Той смята, че платното изобразява въжделенията на управника на Флоренция Лоренцо Медичи, като композицията е символ на обединена Италия. Деветте фигури символизират най-важните италиански градове през XV век. Пищната градина е алегория на блестящия двор на градоначалника. Покритата с растения фигура е разпозната като Флора, римската богиня на цветята и обозначава Флоренция. Трите грации са градовете Неапол, Генуа и Пиза. Купидон е Рим, тъй като думата amor (любов) е анаграма на Вечния град (Roma). Най-крайната лява мъжка фигура е Милано, който по това време е основен източник на оръжия. Централната женска фигура е Мантуа. Суровият мъж в най-дясната част е Болзано, който е надвиснал над Венеция.

Аргументите на професора могат да бъдат проследени подробно в работата му „Пролетта на Ботичели – обединението на градовете на Италия от Лоренцо Великолепния”.

Авторката Марина Фиорато научава за аргументите на Енрико Гуидони от статия в английския вестник The Times. Вдъхновена от теорията на професора, тя я използва за основа на романа си „Тайната на Ботичели”.

Източник: British-weekly.com
Фото: southsidebroadcasting.com

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

224399_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (3 август – 9 август)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Изкупление от Дейвид Балдачи 2. Живот в скалите от Мария Лалева 3. …