Начало / Читатели / „Перлите на Ади Ландау“ от Соня Тодорова (ревю)

„Перлите на Ади Ландау“ от Соня Тодорова (ревю)

Д-р Стела Аструкова

Написах тази рецензия в качеството си на близка приятелка на бабата на авторката – Соня Бакиш, прототип на една от героините в книгата. Част от действието в романа се развива в период, на който съм съвременник, и като такъв на гърба си съм изпитала ужаса на Холокоста по времето на възхода на национализма в Европа, по-конкретно в България.

Преди 8-9 години прочетох внушителния труд на професора по европейска история от Оксфордския университет Мартин Гилберт  –  „Холокост –  история на евреите в Европа през Втората световна война“. Въпреки че вече знаех много за тези събития, прочетеното ме разтърси из основи. Дни и нощи живях с трагедията на европейските си сънародници, на техните безуспешни опити за съпротива, потушавани зверски от войниците на Третия Райх.

Но докато този труд обхваща периода на Холокоста в Европа по времето на националсоциализма в Германия, книгата на Соня Тодорова с академична точност и прецизност пресъздава историята на гоненията на евреите в Европа чрез съдбата на един еврейски род от средните векове до наши дни. Защото историята се движи в кръговрат и, за позор на човечеството, сънародниците ми периодично са обвинявани за всички злини по света – от чумата и холерата до пиенето на кръв на деца по време на Пасха.

Макар произведението да е роман, всички събития са подредени точно като в академична дисертация, без да натежават ни най-малко. Великолепно е хрумването на авторката да освежи този венец от факти с една романизирана, почти биографична история с начало в далечната 1661 година. Перлените обици са факелът, запален от жарта, в която са изгорели омразата, ненавистта и ксенофобията на жертви и насилници, за да може следващото поколение да поеме по нов път – на взаимното разбирателство и любов.

Третата линия на книгата е историята на едно младо семейство, белязана от случайности и съвпадения, които понякога изглеждат неизбежни. Читателят съпреживява носталгията на Марги и трудната й адаптация във Виена – един град, разпънат от противоречиви страсти, определен много сполучливо от Соня Тодорова като „попрехвърлила младостта си баронеса“. Романът е зареден със символичен оптимизъм, защото „малката кесийка от излиняло по ръбовете, червено кадифе, в която се намира една от перлените обици на Ади Ландау“ в края на краищата ще попадне на точното място.

„Перлите на Ади Ландау” е особено актуална сега, когато отвсякъде ни притискат жестокост и насилие, когато хилядите разбити човешки съдби са ежедневие. Това време и тази действителност могат да се сравнят само с епохата на фашизма. За съжаление насилието не свършва с терористичните атаки. То ни заобикаля и в обикновения живот. Родители и ученици пребиват учители, деца се стрелят помежду си, младежи изнасилват и ограбват по селата възрастни хора безнаказано. Волю или неволю насилието доминира и на телевизионния екран – по моя преценка телевизиите са се превърнали в школа за престъпност. От тях подрастващите се учат как безнаказано да ограбват и убиват. Прожектираните филми нерядко създават романтичен ореол на престъпниците, а юношите се опитват да им подражават.

Затова в този момент се нуждаем от такава книга – документален роман за доброто, опрощението и помирението. За да победим злото чрез перото. Иначе животът не би имал смисъл.

„Перлите на Ади Ландау” е написана на прекрасен език, с находчиви, умело подбрани сравнения. На места, въпреки суровия контекст, стилът е лек и дори хумористичен, което прави описаните събития по-лесно поносими и позволява на нетърпеливия читател да стигне бързо до интригуващия финал.

Бих препоръчала на авторката да издаде романа си и на немски език, за да стигне той до по-широка публика, както и да продължи своите проучвания за Холокоста в България. Истината за трагедията и спасението на българските евреи трябва да бъде осветлена, същото се отнася и за неизвестната на света акция на 24 май 1943 година в София. Тази акция е една епопея на обречените. След разгрома на бунта на Варшавското гето тя навярно е втората по мащабност акция в окупираната от Третия райх Европа. Събитията около тази дата трябва най-сетне да станат достояние на света.

 

 

Прочетете още

xxxIMG-0579-239x300-1-239x300.jpgMic_.esvmeQQ4iw-239x300.jpg,Mic_.nJirAyIALf-239x300.jpg.pagespeed.ic.UQsbiIKojS

Хората станаха лоши – част първа

Николай ФЕНЕРСКИ Помните ли го онзи злодей Антоан Сигърх от „Няма място за старите кучета“ …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *