Начало / Читатели / “Белият огън” от Дъглас Престън и Линкълн Чайлд (ревю)

“Белият огън” от Дъглас Престън и Линкълн Чайлд (ревю)

Мая КАСАБОВА

Това, което прави този трилър по-специален и различен от останалите развлекателни четива е тънката литературност, която наднича от страниците със споменаването и намесата на Артър Конан Дойл, неговият герой Шерлок Холмс и Оскар Уайлд. Цитати от различни литературни произведения допълват усещането, че четете нещо по-различно от типичен трилър с неговото забързано действие и напрежението от сюжета. Не че ги няма, но са украсени и подсилени с литературен финес.

Историята сама по себе си е достатъчно интригуваща и запленяваща, да не говорим за тръпките на погнуса и ужас, които пълзят по гърба само като си представим, че нещо подобно може да се е случило наистина. Студентката Кори Суонсън тръгва по следите на отдавна случило се нещастие, както се смята – нападение на мечка стръвница и изяждането на множество миньори от околността на планинското градче в Колорадо, Роринг Форк. Както се оказва, тази история е намерила и друга публика, малко по-отдавна в лицето на Оскар Уайлд, когато се е разхождал по тези места. Малко по-късно, той я разказва на Артър Конан Дойл и така се полагат основите на „Баскервилското куче“ и на още един неизвестен разказ на Дойл, който така и не е открит след смъртта му.

Младата и напориста Кори се е задълбочила в разследването на костите на изядените миньори и рискува да ядоса едни от най-изтъкнатите жители на градчето. В това време пристига нейният приятел и агент от ФБР – Алойшъс Пендъргаст, за да я спаси от участта да влезе в затвора за оскверняване на гробове.
А уж някак встрани от цялата мистерия, в града започват зверски опожарявания на богаташки къщи, в които биват открити и жертви – изгорени до неузнаваемост и очевидно оставени там да умрат.

Пендъргаст и Кори трябва да се справят и с двата случая, които очевидно не са по силите на градската полиция, а разследването е шеметно и изпълнено с открития, които няма да ви позволят да оставите книгата настрана.

„Белият огън“ тук

Прочетете още

218761_b

Синьото момче става на сто

„Синьото момче”, както остава в българската поезия Александър Вутимски, не доживява да остарее. Отива си …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.