Лира Литературно-рекламна Агенция
„Преводачът на поезия трябва да бъде силно емпатичен, за да успее да вникне в светоусещането на автора. Той не просто превежда, той пише наново поезията на езика, на който я претворява. А редакторът трябва да е дори двойно по-емпатичен, за да вникне в световете и на автора, и на преводача“. Това сподели по време на четеното на творби от последното издание с творби на Т. С. Елиът редакторът на тома проф. Миглена Николчина. Книгата включва най-популярните и знакови стихотворения и поеми на един от най-големите поети на ХХ век.
Т. С. Елиът вплита в творбите си цитати на автори от миналото и именно с фрагмент от „Ад” на Данте започва „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок” – творбата, с която откри четенето преводачът на Елиът Владимир Левчев.
„Да тръгваме тогава, аз и ти,
когато вечерта в небето просната мълчи
като пациент под анестезия на масата;
да тръгваме по тези улици познати, опустели
с мърморещите мръсни дупки
за безсънни нощи в евтини хотели
и бистра, застлани с трици и със стридени черупки:
улици, които следват като скучна пледоария
с коварна цел
и те водят пак към наболелия въпрос…
Но кой е той? – Недей ме пита!
Да тръгваме за нашата визита.”
Владимир Левчев отбеляза няколко ключови факта за новото издание на Т. С. Елиът, сред които трудността му да се абстрахира от предходните български издания при работата му върху собствения превод. В четенето в American Corner на Столична библиотека участва и литературоведът доц. Дарин Тенев, който разказа как поезията на Елиът е повлияла литературата в световен мащаб, достигайки до отдалечени в географски и литературен план държави, сред които дори Япония.
„Избрани стихотворения” е втората книга на класически поет на ХХ век, която „Жанет 45” пуска на пазара след „Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)” на Е. Е. Къмингс. И двете издания се отличават визуално с кориците си със запомнящия се стил на авторката им – художничката Люба Халева.
