Ново проучване на американското списание Booklist показва, че за последните четиридесет години обемът на детските книги се е увеличил със 173%. Според Booklist „отговорна“ за това е поредицата на Дж. К. Роулинг за момчето-магьосник Хари Потър.
Според проучване на Booklist, книгите за деца са станали двойно по-дълги за последните четиридесет години, което се дължи на популярността на книгите за Хари Потър.
Бриана Шемроск (част от екипа на Booklist) е проучила книги от последните пет десетилетия (1976, 1986, 1996, 2006 и 2016г.), съсредоточавайки се върху тези от детската художествена проза. Шемроск е установила, че през 1976г. средният брой на страниците е бил само около 100. До 1986г. този брой е нараснал до 140 на книга, като това е останало непроменено до 1996г. Но през 2006г. броят на страниците е станал 175. Тази година средният брой на страниците в една детска книга е 290.
Проучването на Шемроск е направено след направения анализ на заглавия за възрастни от Vervesearch за Flipsnack. Анализите на компанията са показали, че средната дължина на една книга се е увеличил от 320 страници (през 1999г.) до 400 страници (през 2014г.). Джеймс Финлейсън, ръководител във Vervesearch, който е допринесъл за развитието на дигиталното четене, споделя: „Понякога може да се изплашите от размерите на някоя книга, когато я купувате от книжарницата. Същевременно в Amazon размерът на една книга е толкова малък, че не ви прави голямо впечатление.“
В проучването си за Booklist Шемроск посочва популярността на Хари Потър като основен фактор за увеличаването на обема на детските книги. Редакторката на Booklist, Илейн Купър, смята, че популярността на фентъзи жанра също е допринесла за тази промяна. „Фентъзи книгите трябва да са дълги. Авторите създават нови светове, в които читателите на този жанр искат да се потопят изцяло.“, споделя Купър. Карълайн Хорн, редактор на сайта за детски книги Reading Zone, също е на мнение, че увеличаването на броя на страниците се дължи на т.нар. „ефект на Хари Потър“.
„Допреди книгите на Дж. К. Роулинг, издателите отказвали да се занимават с ръкописи дълги повече от 40, 000 думи. Смятали са, че децата не могат да се съсредоточават върху едно нещо прекалено дълго и не биха се справили с по-дълги книги.“ разказва Хорн. „Книгите за Хари Потър отвориха очите на издателите и ги направиха много по-„отворени“ към по-дългите книги.“
Хорн обяснява, че през 70-те и 80-те, детските книги често са били „трудни за четене“. „От 90-те години насам, сякаш авторите са станали по-добри в разказването на истории. Въпреки, че сега съдържанието им е по-дълго, главите на книгите са по-къси и са пълни с интересни моменти, а това прави съсредоточаването по-лесно за децата.“
„Ако се загледате в старите книги, ще забележите, че са трудни за четене, текстът е много сбит, без много място между думите. Старите книги са така структурирани, защото е било прието книгите да бъдат с определени размери.“, казва още Хорн, която е допринесла за това издателите да обръщат внимание на визията на книгите. „Сега вече издателите се фокусират и върху външния вид на книгата. Те искат книгата да бъде красива и леснодостъпна, за това главите не са прекалено дълги, а текстът не е с толкова ситен шрифт.“
Според Хорн, илюстрациите в книгите също са се увеличили, давайки за пример книги от автори като Филип Рийв и Крис Риддел, които сами илюстрират своите книги.
Прочетете още
Книги за щастлива Коледа
Празникът сякаш е създаден за хубаво четиво Краят на годината винаги изисква максимума от нашите …