Най-важното от учението и философията на Едгар Кейси

На 10 март Издателска къща „ХЕРМЕС“ пуска книгата „Едгар Кейси: Най-важните духовни принципи“ от Марк Търстън.

Едгар Кейси е един от най-големите духовни учители на миналия век, чиито прозрения и днес звучат актуално. Спящият пророк ни е оставил ценна информация за различни сфери на човешкото познание: за произхода на човека и миналите цивилизации, за тайните на прераждането и безсмъртието на душата, за човешката и планетарната карма, за холистичните принципи за физическо и духовно здраве… Кейси ни е завещал и най-голямото си богатство: знанието за духовните закони, управляващи Вселената, и дълбоките си прозрения за човешката природа.

Основни моменти във философията на Кейси

Преди да проучим теориите и моделите на човешкия опит, изложени от Едгар Кейси, нека определим основните теми, които неизменно присъстват в тълкованията му. Това са 12-те основни положения, които съставляват сърцевината на неговата философия, „дузината на Кейси”, така да се каже – най-важните принципи на живота. Някои от тях, като целесъобразността на живота и реалността на злото, са разгледани много по-детайлно в следващите глави.

1. Всичко е взаимосвързано – всичко е едно
Единството на всичко живо е основата, върху която се гради учението на Едгар Кейси. Веднъж той дори казва, че онези, които искат да изучат духовния закон, трябва да изучават принципите на единството в продължение на шест месеца, преди да продължат нататък. Очевидно е, че смисълът на единството е нещо повече от клишето, което небрежно подхвърляме – „Всичко е едно”, – след което продължаваме да живеем, вярвайки в повърхностните различия, а не в дълбоката реалност на единството.
Да наречем Кейси мистик означава да видим делото му от гледна точка на единството, защото несъмнено същината на мистицизма е вярата в присъщата цялост на всички неща, които иначе изглеждат отделни. Мистицизмът означава да се прекрачи отвъд разграничението на качества като вътрешно и външно, светло и тъмно, добро и лошо, и да се съберат противоположностите. Както Кейси казва често: „Само в Христовото съзнание крайностите се срещат”. Смисълът на тези думи не е в поставянето на една религия по-високо от друга, а в необходимостта от поддържането на онова състояние на съзнанието, което живее като потенциал във всички нас.
Мистичният подход на Кейси обаче отива и по-далеч. Веднъж осъзнали, че единството свързва привидните различия в живота, ние трябва да приемем предизвикателството да се върнем в света на разликите и да приложим наученото като практикуващи мистици. Трябва да сме способни да внесем това усещане за единство във всичко, което правим – и това ни води към втория основен принцип.

2. Животът има смисъл
Тълкованията на Кейси ни напомнят, че животът има едно основно предназначение. Ние се раждаме, за да внесем съзидателния, духовен свят в ежедневния материален свят – „да внесем в крайното безкрая”. Нещо повече, всеки от нас се ражда с лична мисия, „предназначение на душата”, което по-подробно ще изследваме в пета глава „Пътуването на душата”. Според Кейси всеки човек е създаден с определени таланти, умения и склонности, които го подготвят за уникален „начин на съществуване”. Този начин на съществуване способства за духовното пробуждане на индивида – и в същата степен способства за благото на другите. Един от аспектите на предназначението на душата е да служим, да се стремим да дадем своя принос в света. Кейси често помага на хората да видят духовното предназначение на своя живот, формулирайки индивидуалната мисия на всеки, за когото се дава тълкованието.

3. Приемайте живота като приключение
Животът напомня игра в търсене на истината. Той е изследване в най-широкия смисъл на думата. Едгар Кейси кръщава своето холистично лечебно заведение Болница за изследвания и просвещение. А когато тя рухва финансово, Кейси и поддръжниците му започват ново начинание – Асоциацията за изследвания и просвещение. Самото име говори за ангажимента да се изследва експерименталната страна на концепциите на Кейси.
Едгар Кейси подчертава отново и отново, че се учим само като прилагаме идеите в живота си. Всъщност той често изтъква, че от учението му хората трябва да приемат само онова, което дава резултат лично за тях – а това те могат да определят чрез проучване и приложение. На онези, които искат да направят директен скок към мъдростта и просветлението, като си спестят практиката, той казва:
„Нека бъде очертана всяка фаза, която трябва да бъде изучена, всяка фаза, която трябва да бъде изследвана. Често се твърди, че работата Е програма за изследване и просвещение – но колко е изследването, което сте извършили? Не е ли то по-скоро представено като просвещение без особено изследване? Така че не слагайте каруцата пред коня! Това не дава много добри резултати!”

4. Не се съревновавайте; проявявайте състрадание
Нищо не ни отдалечава от чувството за единство – а оттам и от целта на душата ни – така бързо, както подтикът да се състезаваме. Тук под състезание нямаме предвид участие в спортни игри, в които всеки отбор се стреми да отбележи повече точки от другия, а склонността да се сравняваме с другите и да залагаме на чувството за превъзходство – състезание, което парализира израстването на душата. Това е противоположно на състраданието.
Състраданието е способността да сме отзивчиви към другия и да усещаме присъщото ни единство. Тук става дума за съчувствие – не да поемаме отговорност за другия, а да бъдем отговорни (и откликващи) по отношение на него. Състраданието е служене на другите – не просто да се чувстваме свързани с тях, а да им помагаме по начин, демонстриращ това единство. Както казва Кейси: „Защото, за да добиеш съзнанието и усещането, че си в Неговото присъствие, или да призовеш небесата, това ще е като да се облегнеш на ръката на някого, на когото си опитал да помогнеш. Защото каквото направите на брата си, правите го на Създателя си. Знайте, че това са неизменни закони. Бог е, и ти като дъщеря служиш на всевишния Бог, ти си Негова прислужница. Тогава действай като такава!”

5. Поемайте отговорност за себе си
Никой не може да оправи нещата вместо вас. Да, разполагате с помощ, но в края на краищата всяка душа отговаря за себе си и всеки от нас трябва, като използва свободната си воля, да допринася за целесъобразен здравословен живот. Този принцип за отговорност към себе си е крайъгълен камък в препоръките за холистично лечение на Едгар Кейси и е в центъра на неговия подход към духовното развитие.
Обикновено хората не приемат сериозно това послание за лична отговорност. Много по-лесно е да виним другите за неприятностите – всъщност се иска значителна зрелост да видим, че ние сами създаваме проблемите си. Въпросът, който Кейси би задал към всички ни, е: Как се справяте с предизвикателствата, ограниченията и препятствията, пред които сте изправени в живота си тук и сега? Често с прекалена лекота ние губим време и енергия, опитвайки се да припишем вината на някой друг – на родителите си или друг от семейството, на правителството. Поемете отговорност за своя живот и намерете силите и средствата, в себе си и извън себе си, които да доведат до разрешение.
Едгар Кейси особено ясно откроява значението на личната отговорност в тълкованията, предназначени за хора, страдащи от здравословни проблеми. Вместо да поемем отговорност и да се погрижим за себе си, изглежда толкова по-лесно да оставим някой друг да се погрижи за нас, особено лекарите и други здравни специалисти. Кейси категорично твърди, че макар лекарствата и хирургичната намеса да дават резултати, истинското изцеление – на тялото, ума и духа – ще настъпи само ако вземем ситуацията в свои ръце и изпълним онова, което се иска от нас.

6. Гледайте напред, а не назад
Едгар Кейси има силен усет за история, особено историята такава, каквато е представена в Стария завет. Според него настоящето и бъдещето не могат да бъдат разбрани извън контекста на миналото. Колкото и силно да вярва в този светоглед обаче, той е шокиран, когато в тълкованията спонтанно се заговаря за прераждане – в случая прераждане като човешки същества, а не в други форми на живот. Идеята, че всички ние сме имали предишни животи, е напълно чужда на консервативната система от християнски убеждения на Кейси и трябва да минат години, преди да приеме тази концепция.
Аспектът на прераждането в духовната философия на Кейси за мнозина все още е основно препятствие. Макар през последните десетилетия процентът на хората на Запад, които приемат (или поне допускат) идеята за прераждането, да е нараснал, това все още е виждане на малцинството и се смята за част от източната религиозна мисъл. Един аргумент против прераждането е, че като система от вярвания има негативно въздействие, тъй като насърчава хората да се занимават с миналото, и се превръща в лесно оправдание да се отложи днешната работа върху духовното развитие.
В пета глава ще проучим по-внимателно концепцията на Едгар Кейси за прераждане и карма (тоест закона за причината и следствието, управляващ прераждането). Тъй като голяма част от немедицинските му беседи съдържат солиден материал за прераждането, не можем да очакваме да обхванем „главното” от Едгар Кейси, ако не се занимаем с тази противоречива тема. Изненадващо обаче Кейси поставя ударение върху бъдещето. Прераждането и миналите животи имат за цел да помогнат на индивида да разбере настоящето, както и мощното въздействие, което минало и настояще оказват върху бъдещето. Вместо да насърчава у индивида обсебеност от това кой и къде е бил преди стотици години, Кейси му помага да разбере как всичко това води към бъдещето.
Въпреки че никога не е използвал този термин, изглежда, че Едгар Кейси се интересува по-скоро от преинкарнация, отколкото от реинкарнация.* По същество той казва винаги да гледаме напред, а не назад. Да осъзнаем, че и преди сме били тук. И което е по-интересно, да осъзнаем, че отново ще бъдем тук. Затова в този живот трябва да взимаме решения, които ще благоприятстват създаването на възможно най-добри резултати в следващия живот.

*Преинкарнация е термин, който се среща в някои произведения в жанр фентъзи и научна фантастика. Идеята е, че героят се преражда назад във времето. – Б. пр.

Разбира се, водени от тази логика, може да стигнем твърде далеч и обсебени от мисълта за бъдещето, да изгубим връзка с настоящето. Тълкованията на Кейси обаче като че ли винаги държат прагматичен курс през подобни капани. Живейте в настоящето, учи той, но имайте грижа за бъдещето не само защото това е светът, който ще наследят децата ви, а и защото вие също може да сте част от него.

7. Идеалът е в основата на всяка промяна
Мотивите, целите и идеалите заемат централно място в психологията на Едгар Кейси. Със своите нагласи и емоции ние придаваме форма на материалния си живот. „Съзнанието е строителят”, казва често той. Зад всяка нагласа и емоция обаче винаги има мотив. Ако искате да промените нещо, трябва да започнете на нивото на мотивацията. После трябва да решите каква е целта на промяната – това, което Кейси нарича идеал. Веднъж щом установите целта/идеала си, нещо отвътре се намества едва ли не магически. Това наместване на намерението ви дава възможност да започнете да виждате и да откликвате на живота по напълно нов начин. С изясняването на мотивите на свой ред се фокусира вниманието ви. Започвате да виждате неща за себе си и другите, които допреди това са ви убягвали. И ориентирани към целта на живота си, виждате възможности за творческо изразяване там, където преди сте виждали само препятствия.
Разбира се, има много идеали, които благоприятстват духовното израстване и доброто здраве – любов, радост, свобода, истина. В съзвучие с първия от дванайсетте принципа (Всичко е взаимосвързано – всичко е едно) Кейси насърчава хората да възприемат идеала за единство, мотивацията да се отнасят към света от позицията на своята свързаност с него, а не от позиция на различията. А с единството идва намерението да постъпват по начин, носещ полза не само на самите тях, но и на всички, които имат отношение към ситуацията. Желанието на човек да използва заложбите си, за да служи на хората, се превръща в естествен импулс.
В психологически план смисълът на здравното тълкование е да се предизвика реципиентът да открие мотивация за оздравяване, по-висша от простото желание да му олекне. Ако да оздравеете, означава само да можете да правите онова, което сте правили преди, то има голяма вероятност отново да се разболеете. За да промените нещо, включително здравословното си състояние, по наистина траен начин, се иска фундаментална промяна на житейската ориентация. Трябва да намерите нова визия за целта на живота си и да възприемете нов идеал.

8. Времето е едно
Здравият разум твърди, че миналото не може да се промени, а бъдещето е непознаваемо. И все пак понякога нещо в нас се обажда, сякаш да го опровергае. Понякога леко, едва доловимо, ни се загатва за дълбоките тайнства на времето – например в предчувствие по време на сън или дежавю. Ако обръщаме внимание на вътрешния си свят толкова, колкото и на външния, откриваме указания за това, че времето е по-сложно, отколкото сме мислели.
„Има само едно време – разбирате ли? – казва Кейси. – Това е факт…”. Нужна е радикално нова представа за времето, ако се надяваме да разберем как е устроена вселената и как да посрещнем практическите предизвикателства на духовността. Какви обаче са шансовете действително да разберем механизмите на времето? Съвременната физика предлага главозамайващ анализ на времето, в което времеви рамки от релативистично естество се движат с различна скорост и дори по-озадачаващо – може би дори се движат назад. Възможно ли е това да е едно от нещата, които има предвид Кейси, когато казва „Има само едно време”?
Или да вземем желанието на човека да живее във вечността. Какво всъщност означава вечност? Дали това е желанието да живеем много, много дълго – може би вечно? Едно различно разбиране се явява, когато изоставим опростената представа за времето като права, опъната между далечното минало и безкрайното бъдеще. Вечността е в много по-голяма степен свързана с качеството на преживяването ни на настоящия момент. Именно това преживяване на безкрайността прорязва всеки миг във времето. Само си представете как би се променил животът, ако пренасочим енергията, вложена в тревоги за бъдещето, към усилия да се пробудим за вечността на този момент.

9. Успехът не се измерва с материални стандарти
Измерването на успеха на душата е нещо, което ни се изплъзва. Не можем да използваме едно и също мерило за външния и за вътрешния живот. Както казва Едгар Кейси, не бива „да се опитваме да измерваме духовните неща с материални критерии, нито МАТЕРИАЛНИТЕ неща с ДУХОВНИ критерии”. С други думи, възможно е външните условия на живот да говорят за пълен неуспех, но вътрешно той да е отбелязал реален духовен напредък.
Въпреки че подобно виждане за относителната природа на успеха противоречи на западното преклонение пред постиженията, дори светът на бизнеса днес е започнал да се възползва от някои духовни и холистични практики, защото обещават определени външни резултати – справяне със стреса посредством медитация или взимане на по-добри решения на стоковия пазар чрез търсенето на напътствия в сънищата. И все пак външният успех не означава непременно равностоен духовен растеж.
Следвайки тази логика, можем да стигнем и по-далече – понякога именно неуспехите ни в практически, материален план ни подтикват да погледнем дълбоко в невидимия свят на нашия духовен живот. Тази аномалия важи и за живота на Кейси. Колко често изглежда така, сякаш се е провалил в опитите си да постигне нещо. Историята на живота му е пълна с разочарования, дори катастрофи (фотографското му студио изгаря два пъти), но когато четем биографията му с внимание, насочено към духовния успех, виждаме, че понякога външните поражения са го подтиквали да задълбочи търсенията си чрез духовните си дарби. Той често подчертава това пред хора, изживяващи привиден неуспех. И често като ясновидец съзира възможния вътрешен успех дори когато външният свят е в хаос.

10. Куражът е  много важен за духовното израстване
Колкото и важни да са висшите стремления и идеали, ние трябва да направим нещо с тях – а това изисква кураж. „Този, който няма идеали, е за съжаление; този, който има идеали, но му липсва кураж да живее според тях, е за още по-голямо съжаление. Знайте това.”
Куражът като духовно качество действително има ключова – често недооценявана – роля за израстването на душата. Медиите ни предлагат повърхностни, търсещи сензацията образи на куража. Той е изобразяван като един вид безразсъдна дързост. Истинският кураж обаче е нещо друго. Латинският корен на думата courage е cor, което означава „сърце”. Куражът в нас се пробужда не в отсъствието на страха, а когато сме лице в лице с него. Куражът е решението, че има нещо по-важно от страха, който изпитваме.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔