Начало / Интервюта / Джеймс Патерсън за живота, литературата и късмета

Джеймс Патерсън за живота, литературата и късмета

Преди почти 40 години, работейки като рекламист в легендарната агенция J. Walter Thompson – вдъхновението зад филма „Момчетата от Медисън Авеню“ – Джеймс Патерсън написва незабравим рефрен за реклама на играчки, който става символ на цяло едно поколение. Днес Патерсън все така държи вниманието на публиката, която вече е по-възрастна, а литературата му има почти свръхестествени способности да хипнотизира широката общественост по същия неповлиян от времето начин. От напускането на изискания си офис в Манхатън през 1976 Патерсън не спира да демонстрира, че не просто владее живата проза и неустоимата мелодрама, но е и зашеметяващо продуктивен романист, чиито книги са навсякъде – в супермаркети, летища и, разбира се, книжарници. За три десетилетия Патерсън има издадени почти 150 книги и над 55 000 изписани страници. Над 100 от заглавията му влизат в класацията на бестселърите на Ню Йорк Таймс. По света на продадени над 300 милиона от неговите творби. Патерсън е най-продаваният автор на света според Книгата на рекордите на Гинес.

Тъй като е съвсем наясно, че седемцифрените му хонорари се дължат на увеличаващата се световна популация от любители на книгите, но вижда и незаинтересоваността на сина си Джак към четенето, през 2008 г. Патерсън стартира литературна инициатива, целяща да отведе децата до рафтовете с книги, не с играчки. В продължение на десетилетия той прави щедри дарения за програми, стимулиращи четенето. Но когато вижда колебанието на сина си пред книгите, Патерсън му отправя изкушаваща оферта – повече няма да коси моравата, но ще трябва да чете по един час всеки ден. Скоро Джак е приключил „A Wrinkle in Time“ на Маделин Ленгъл, както и три от книгите за Пърси Джексън. По този начин Патерсън се убеждава, че днешните младежи намират книгите, препоръчвани в учебната програма, за скучни, лишени от живот и покрити с прах.

„Милиони хлапета никога не са чели книга, която да им хареса, и това е трагедия“, казва Патерсън. „С програмата за насърчаване на четенето „Read Kiddo Read“ ние се постарахме да препоръчваме на децата и на техните родители и учители книги, които всъщност ще харесат и ще поискат още. Сега на мода са „Игрите на глада“ – чудесно. Веднъж създали си навика да четат, те ще преминат и към книгите, които се очаква да харесат. Добрите книги водят в неподозирани посоки.“

Говорейки за навик, ако сте чели един от томовете на Патерсън, вероятно можете да изброите всичките три дузини заглавия от поредицата за Алекс Крос. Пристрастяваща е най-точното определение за неговата литература – мистерии, криминалета, трилъри, изпълнени с обрати, кръв и дързост. Само се огледайте и със сигурност ще намерите някой, който игнорира целия живот на планетата с том на Патерсън в ръка.

Но кой всъщност е този 68-годишен жител на Палм Бийч, който е способен да публикува шест романа за една година, а миналата есен беше отличен с литературата награда на Националната книжна фондация? Щом питате…

Вие сте известен с писателската си плодотворност. Как протича идеалният ден на бюрото Ви?

Пет сутрини в седмицата ставам рано и извървявам три-четири мили по голф игрището. Справям се достатъчно добре, за да ми достави удоволствие, и нямам съмнения относно уменията си, така че не се ядосвам при пропуск. Голфът е прекрасно занимание, което прочиства съзнанието ми. След това съм готов за работа.

 

Много писатели имат изключително стриктна рутина на работа. Кои са Вашите писателски навици?

Когато бях дете, пишех домашните си под звуците на радиото. Днес работя на музика. Обичам Лед Цепелин, Боб Дилан. Харесвам Нирвана и Еминем, особено по-мелодичните парчета. Дали се усеща в книгите ми не знам. Иска ми се да харесвах опера, но не е така. Харесва ми теорията на операта – емоциите са толкова силни, че могат да бъдат изразени само чрез подобни гигантски изпълнения. Но практиката с тези хора по сцената, издаващи такива звуци, не е за мен.

 

Написали сте повече книги за 30 години, отколкото пет автора, ако се комбинират, за 100. Какво ви прави толкова продуктивен?

Като дете обожавах комиксите. Веднага след гимназията започнах работа като нощна смяна в една психиатрия и всичко, което правех, беше да чета, затова се нуждаех от по-дебели книги. От комиксите скочих право на Джеймс Джойс, прескачайки бестселърите. Не смятам, че една книга е по-важна от друга, има място за всички. Много хора смятат, че научната фантастика е само за деца. А ще срещнете много учени, които ще споделят, че са станали такива заради научната фантастика.

 

Въпреки че краят на всеки ваш роман възстановява реда и хармонията, в книгите ви се усещат страдание и болка. От къде идват те?

Преди 35 години имах прекрасна 7-годишна връзка с жена. Един ден тя получи припадък в пощата, наблизо имаше медицинска сестра, която помогна и ни посъветва да отидем на лекар. Оказа се, че Джейн има мозъчен тумор и следващите 2 години и половина тя умираше. Ние имахме наша си реплика: „Не е ли чист късмет, че не умря онзи ден в пощата и все още сме заедно?“ Ние всички умираме, но животът става много прост, когато часовникът започне да тиктака по-шумно. Може би това се усеща в книгите ми.

 

Много красива история, която вероятно захранва творчеството Ви, заедно с приказките.

Бях щастлив да имам баба и дядо, които държаха да не живея под стъклен похлупак. Баба ми казваше: „Можеш да правиш всичко, дори и малък. Може да играеш добре и да си бавен. Така няма да станеш играч на НБА. Но можеш да постигнеш всичко друго, което поискаш“. Продължавам да вярвам в това. Знам, че не мога да съм Джеймс Джойс, но мога да съм Джеймс Патерсън. Освен това писането винаги ми се е отдавало. През целия си живот, независимо дали висях в класната стая или в някоя чакалня, аз започвах да си измислям истории. Когато започнах да ги записвам, а после и да ги продавам, всичко си дойде на мястото. Никога не играх за НБА, но пък по цял ден пиша истории.

 

Има ли нещо, за което сте благодарен и как тече животът в Палм Бийч?

Пътувайки по света, виждаш много места. Харесвам Санта Барбара, Сан Франциско, Медисън, Уисконсин. Но най-добре се чувствам в Южна Флорида. Океанът е пред прозореца ми. Някои хора биха казали, че е нереално. Не е така. Знам, че не е обичайната гледка, но е много красиво. И аз съм много щастлив човек.

Свързани заглавия:

Джеймс Патерсън: От образованието на нашите деца днес зависи икономиката ни утре

69 независими книжарници получиха дарения от Джеймс Патерсън

Джеймс Патерсън дари половин милион долара на училищни библиотеки в САЩ

Джеймс Патерсън си прави импринт за детски книги

Джеймс Патерсън ще продава самоунищожаваща се книга за 300 000 долара

Джеймс Патерсън спази обещанието си да дари един милион долара на независимите книжарници в САЩ

Джеймс Патерсън насърчава четенето с клип с книжна клада

Джеймс Патерсън изпрати 130 000 паунда на 73 независими книжарници в Обединеното кралство и Ирландия

Джеймс Патерсън дарява книги на армията на САЩ

Джеймс Патерсън ще дари 250 000 паунда на независими книжарници във Великобритания и Ирландия

Как работи „Фабриката за бестселъри“ на Джеймс Патерсън

Джеймс Патерсън дарява книги на шестокласници

Джеймс Патерсън обвини „Амазон” в монопол

Джеймс Патерсън раздаде 268 000 долара на 43 книжарници

Джеймс Патерсън и баскетболни звезди от НБА промотират четенето

Джеймс Патерсън ще даде 1 млн. долара на независимите книжарници

Джеймс Патерсън изпраща чекове на 55 книжарници

Книги от Патерсън тук

Прочетете още

la-172267-ca-0521-james-patterson-feature-jlc-06.j-20120527

Бил Клинтън и Джеймс Патерсън пишат трилър

И за двамата това е първи подобен опит

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *