Начало / Критика / Как да откажем детето да чете: Бърз и лесен наръчник в седем точки

Как да откажем детето да чете: Бърз и лесен наръчник в седем точки

Красимир ПРОДАНОВ, радио „Хеликон

Често децата хващат някоя книга в „Хеликон” и майка, баба, леля – или просто който там ги придружава, слага началото на, така да се каже, звучно разкандърдисване. Книжарите ни обаче не са със стоманени сърца… Просто им се плаче, ако все пак малкият човек си тръгне без книга. А често става именно така…

Знаете ли кои са най-ловките трикове да откажете едно дете от избраното от него самото заглавие. Краси Проданов ей сегинка ще сподели с вас, макар и да се чуди редно ли е… Нали влизаме в „Хеликон” или на Хеликон.бг, за да си изберем четиво – откъде-накъде ще прилагаме техники, и то върху най-беззащитните, това да не се случи!

Ето ги все пак, може би ще ги приемете първо от забавната им страна и въобще няма да ви хрумне да ги изпробвате някога. Пък и върху дете – това звучи наистина жестоко…

1. Най-лесната и най-неоспоримата причина да не се купи една книга – това са, разбира се, вездесъщите пари. „Сега нямам с какво!”, звучи често употребяваното от лели и баби изречение. Майките обещават малко повече. „Като взема заплатата…” Татковците най-много да измъдрят: „Ти знаеш ли това колко струва…”
2. Вторият подход в борбата с дете, което иска книга, е пак свързан с пари, но има и продължение под формата на обещание, понякога даже заплаха. Най-често звучи така: „Избирай: или тази книга, или шоколад…” Естествено, един шоколад е около два лева, родителят знае какво да предложи… „Няма да ти взема снакс” – и това си е жестокичко спрямо едно дете, дори то да е прегърнало мило книжката „Изключително гнусни рецепти” от Роалд Дал, да речем.
3. Така стигаме до третия похват в борбата с престъпните намерения някой малчуган да си купи книга по свой избор. „Имаме я вкъщи”, гласи той… Иди обяснявай, че изданието, което сме наследили от чичо, първо, се разпада, второ, просто мирише на чуждо. Детето иска да си има свой Хари Потър, не този на братовчедката. С петна от кетчуп – пак от братовчедката.
4. Нашата четвърта точка е валидна най-вече в летните месеци. Тогава с неподправена жестокост – най-често мама, казва: „Това има ли го в списъците?” И присъдата е издадена… Какъв ти Джордж Реймънд Ричард Мартин, този има ли го в списъците? Тук диалогът може да ескалира – всъщност то си е монолог, какви ви ги разправяме… Та вместо тази реплика нищо чудно да чуете например: „Пусни това, дошли сме за „Под игото”! Иди и възпитавай после младежта в любов към Патриарха на родната литература.
5. Сега идва ред на разговори от рода на „Малка си още!”. Естествено, това е родителската реплика, отсрещната страна отговаря със сумтене и откровено съжаление, че е допуснала грубата грешка да си хареса нещо например от поредицата „Книги за любов без предразсъдъци”. Както става ясно, синдромът „малка си” засяга най-вече тийнейджърки, които са в книжарница с многоуважаемия си татко, който поне до четиресетата им година ще гледа на тях като на моето малко момиче.
6. При момчетата нещата са по-различни. На тях обикновено им се казва: „Вече си голям.” Таман посегне някое дете към Рик Риърдън – и вземе, че се вцепени от тая реплика. А това, че Рик пише книгите си като енциклопедии, барем малкият да научи нещо повече, без да отваря учебник, майките май не го знаят.
7. При бабите нещата са изградени повече на база мълчание. Истински хитруши, те се връщат в първия удобен момент в книжарницата. Но да не мислите, че разнежени, купуват избраните от внуците им книжки… Не, те търсят и награбват нещо, дето им импонира и го разбират – например японски приказки с картинки от тяхното детство. Каква е съдбата на книгата по-натам, аналите не казват.

Колкото и да пресмятате, скъпи родители, баби и чичовци, семейният бюджет, по правило никога не стига за извънредната покупка на книга. Но друго е важното в случая… Видите ли искра на желание у своя внук, син, престолонаследник, то знайте, че този плам е безценен. Може вашата реакция бързо да го заглуши и изгаси. После ще има да мърморим дружно, че децата не четат. А истината е, че четат. Но трябва да им дадем свободата да разберат, че книги – това не е оная безмълвна прашасала библиотека вкъщи. Книгата сама ни избира. Детето посяга към нея, защото е усетило, че може да му е близка. Обикновено конкретното заглавие е далеч от нашия избор. Но точно това е доказателство, че възпитаваме добре наследниците си. Да могат да мислят, нали това искаме. И да четат!

Прочетете още

Joy-of-reading

39 цитата, които ще ви накарат да копнеете за книги

Ако по празниците не сте имали време за любимото си четиво, сайтът Readers Digest предлага …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *