Начало / Читатели / „Английският пациент” от Майкъл Ондатджи (ревю)

„Английският пациент” от Майкъл Ондатджи (ревю)

Любина ЙОРДАНОВА

„Английският пациент” на Майкъл Ондатджи е повече от литературен шедьовър.
Той е толкова красиво написан роман, че чак боли, докато четеш.
Краят на Втората световна война е.
Тази великолепно разказана история започва в „дворец на странници, кацнал на един италиански хълм, потънал във вечна разруха”, който приютява медицинската сестра Хана от Канада, безименият английски пациент, който е обгорен до неузнаваемост при инцидент, крадецът и шпионин Давид Караваждо и сапьорът сикх Кип.
Всичко е опустошено. Дори и душите им, макар двама от тях да са в разцвета на младостта си.
Отдръпването на немската армия и настъпването на съюзническите войски подтиква Хана да да остане във вила „Сан Джироламо“ и да се грижи за английския пациент, който е полумъртъв. Решението и е продиктувано, както се разбира в края на книгата, от факта, че баща ѝ, който също е бил на фронта, впоследствие ранен и изоставен в един гълъбарник, където умира сам. Не можейки да преживее загубата му, изпитвайки дълбока симпатия и съчувствие към новия си пациент, тя заживява с него на минирана от германците територия.
След известно време към тях се присъединява приятелят на Хана от детството ѝ Давид Караваджо. А по-късно и Кип, който напуска семейството си в Индия, за да бъде обучен от англичаните да обезврежда бомби.
На фона на настоящето, в което живеят тези четирима особняци, миналото изплува от все още незарасналите им рани. То заема по-голяма част от страниците на романа, който чрез героите си разказва за пустинята, за войната, за безнадежността, за невъзможната любов. И докато пясъците на спомените бушуват, в пустошта на вътрешните им светове се заражда оазиса на едно мимолетно, но незаличимо приятелство.
Всяко изречение е поезия и неповторим момент на чувственост – когато Хана поставя слива върху устните на своя пациент, когато Кип обезврежда бомби, когато Караваждо си бие морфин с осакатени ръце, когато една изгаряща любов плавма в пустинята и нищо и никой не може да я угаси.
Сякаш войната не само унищожава, тя събужда онова човешко усещане за тленност, което превръща всичко в неповторимост и смирена радост.
Някои от героите в романа имат своите исторически прототипи, други са измислени от автора. Но докато четях, имах усещането, че случващото се е истина, така както е истина, че слънцето изгрява всеки ден.
Книгата носи един лежерен, меланхоличен и трагичен аромат. Чете се бавно, нежно и всеотдайно. Така както звучат едни от най-хубавите парчета в джаза.
Като „Самота” в изпълнение на Ела Фицджералд.
Не мога да пропусна да спомена и филмовия шедьовър на Антъни Мингела по книгата на Ондатджи, макар акцентът да е поставен върху любовната история между Алмаси и Катрин и дава съвсем различно впечатление в сравнение с романа.

„Английският пациент“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

b0a7c8bd82e0205bbc33554e0da83b18

Творци от цял свят почитат Франц Кафка

Книгите му от гледна точка на нашето съвремие премерват те Писателят си отива от света ни …