Начало / Читатели / „И тогава стигнахме края“ от Джошуа Ферис (ревю)

„И тогава стигнахме края“ от Джошуа Ферис (ревю)

Веселина СЕДЛАРСКА
Избрах тази книга заради нещо малко, с което ми намигна. Не, не беше корицата. Корицата й определено не привлича взискателни читатели. Но на първата й страница пише, че авторът Джошуа Ферис е завършил Държавният университет на Айова през 1996 година. През 1994 година моята специализация по журналистика започна с лекции в Държавния университет на Айова. Бяхме 12 български журналисти, един от друг по-неосведомени извън филми и книги за живота в САЩ, тъй че – наред с лекциите по журналистика – имахме и семинари по широки теми, свързани с културата на взаимоотношенията на работното място. Въвеждаха ни теоретично в една атмосфера, която нямаше как да е подобна на работната атмосфера по нашите географски ширини. Но – дали защото ставаше дума за теория, дали защото лекторите също не бяха много наясно с практиката – нещата звучаха прекалено идеално. Чак ми се искаше да спра в коридора някой студент-американец и да го попитам доверително такъв ли е наистина животът в една редакция, както ни осведомяват тук. По това време авторът на книгата Джошуа Ферис е бил второкурсник по същите коридори и ето че сега моят въпрос и неговият отговор се пресичат след 22 години в една българска книжарница. Малко по-късно през 94-та, когато вече стажувах в американски вестник, сама видях разликите между теория и практика, а и книгата на Ферис разказва за обстановката в една чикагска рекламна компания през 2001 година, но все пак не можах да отмина тази книга.
И никак не съжалявам. Това е една много смешна книга, която разказва за общо взето тъжни неща. Докато я четях, имах чувството, че съм се надвесила над ония огромни мравешки поселища под формата на купчини и се опитвам да разбера какво се е случило, кое е разбунило мравуняка, та той изглежда толкова възбуден, дезориентиран, хаотичен. И хем функционира като едно цяло, хем всяка мравка е залутана и объркана поотделно.
Това, което е разбунило рекламната кампания, е, че са започнали съкращения и всеки ден някой се извежда по коридора с испанска стъпка. Знаете ли какво е испанска стъпка? Така пиратите са водели своите пленници – хващали са ги за врата, вдигали са ги нагоре и са ги принуждавали да вървят, като едва докосват палубата с пръсти. Кой ще е следващият, който ще бъде изведен по коридора с испанска стъпка, какво ще се случи с него и дали пък няма да се върне да изпозастреля запазилите стола си в офиса? Впрочем тези, които са съкратени, предпочитат да разглобят стола си и да го хвърлят в езерото Мичиган. И внезапно всеки осъзнава, че въпреки непрестанното клюкарене, никой не знае почти нищо за никого от колегите си – за болестите му, за радостите и проблемите му.
Животът в един офис на пръв поглед не е много интересно място – не е като спешно отделение в болница, не е детективски отдел, не е социална служба. Само че Ферис го е направил не само интересно – а и много смешно, и много сериозно, ако решите да потърсите приликите между един разбунен човешки офис и един настъпен мравуняк.

„И тогава стигнахме края“ от  Джошуа Ферис тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

3163

Французите събират пари за ръкопис на маркиз Дьо Сад

„120-те дни на Содом” е писан в Бастилията Писател и политик, аристократът се противопоставя на …