Начало / Читатели / „И тогава стигнахме края“ от Джошуа Ферис (ревю)

„И тогава стигнахме края“ от Джошуа Ферис (ревю)

Веселина СЕДЛАРСКА
Избрах тази книга заради нещо малко, с което ми намигна. Не, не беше корицата. Корицата й определено не привлича взискателни читатели. Но на първата й страница пише, че авторът Джошуа Ферис е завършил Държавният университет на Айова през 1996 година. През 1994 година моята специализация по журналистика започна с лекции в Държавния университет на Айова. Бяхме 12 български журналисти, един от друг по-неосведомени извън филми и книги за живота в САЩ, тъй че – наред с лекциите по журналистика – имахме и семинари по широки теми, свързани с културата на взаимоотношенията на работното място. Въвеждаха ни теоретично в една атмосфера, която нямаше как да е подобна на работната атмосфера по нашите географски ширини. Но – дали защото ставаше дума за теория, дали защото лекторите също не бяха много наясно с практиката – нещата звучаха прекалено идеално. Чак ми се искаше да спра в коридора някой студент-американец и да го попитам доверително такъв ли е наистина животът в една редакция, както ни осведомяват тук. По това време авторът на книгата Джошуа Ферис е бил второкурсник по същите коридори и ето че сега моят въпрос и неговият отговор се пресичат след 22 години в една българска книжарница. Малко по-късно през 94-та, когато вече стажувах в американски вестник, сама видях разликите между теория и практика, а и книгата на Ферис разказва за обстановката в една чикагска рекламна компания през 2001 година, но все пак не можах да отмина тази книга.
И никак не съжалявам. Това е една много смешна книга, която разказва за общо взето тъжни неща. Докато я четях, имах чувството, че съм се надвесила над ония огромни мравешки поселища под формата на купчини и се опитвам да разбера какво се е случило, кое е разбунило мравуняка, та той изглежда толкова възбуден, дезориентиран, хаотичен. И хем функционира като едно цяло, хем всяка мравка е залутана и объркана поотделно.
Това, което е разбунило рекламната кампания, е, че са започнали съкращения и всеки ден някой се извежда по коридора с испанска стъпка. Знаете ли какво е испанска стъпка? Така пиратите са водели своите пленници – хващали са ги за врата, вдигали са ги нагоре и са ги принуждавали да вървят, като едва докосват палубата с пръсти. Кой ще е следващият, който ще бъде изведен по коридора с испанска стъпка, какво ще се случи с него и дали пък няма да се върне да изпозастреля запазилите стола си в офиса? Впрочем тези, които са съкратени, предпочитат да разглобят стола си и да го хвърлят в езерото Мичиган. И внезапно всеки осъзнава, че въпреки непрестанното клюкарене, никой не знае почти нищо за никого от колегите си – за болестите му, за радостите и проблемите му.
Животът в един офис на пръв поглед не е много интересно място – не е като спешно отделение в болница, не е детективски отдел, не е социална служба. Само че Ферис го е направил не само интересно – а и много смешно, и много сериозно, ако решите да потърсите приликите между един разбунен човешки офис и един настъпен мравуняк.

„И тогава стигнахме края“ от  Джошуа Ферис тук

Прочетете още

image

Матилда на 30 години!

През 1988 г. Роалд Дал създава „Матилда“ – книга за умно малко момиче, което се …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *