Лира Литературно-рекламна Агенция
Любина ЙОРДАНОВА
„Музиката на един живот” на Андрей Макин е пестеливо и въздействащо разказана история за времето на Сталинския режим в Русия.
Тя започва с една случайна среща между разказвача и старец, свирещ на забравено пиано в склада на претъпкана гара в един град в Урал.
Студено, мизерно, пълно с жени, деца, старци, войници, проститука, която обслужва всеки, който я поиска.
Обявяват шестчасово закъснение на влака, достатъчно време да се огледаш в чакалнята, да се взреш в хората и да се запиташ защо и как стоически приемат този скоткски живот.
„Homo sovieticus припокрива изцяло тази човешка стагнация до последната въздишка, до проскърцване на бутилката в ръба на чашата, до страниците на Правда под кльощавото тяло на стареца, облечен в износеното си палто, тези страници, изпълнени с отчети за постижения и за щастие.” – така разказвачът обобщава колективния фатализъм на руския народ.
Изведнъж насред цялата грозота той чува музика. Прекрасната мелодия го отвежда до Алексей Берг, който свири на пиано и плаче.
В разцвета на младостта и кариерата си пианистът, син на интелектуалци, се оказва в центъра на чистките в края на 30-те. Майка му и баща му са заловени. Той успява да избяга и да се скрие при леля си в едно затънтено селце. Там прекарва известно време, скрит в обора, докато не му се налага да се сблъска лице в лице с войната и очите на десетки мъртви войници. На един от тях той отнема документите и самоличността, превръщайки се в съветския войник Сергей Малцев. Спасява се, играейки ролята на предан военнослужещ, който убива, когато му се налага. Винаги нащрек от страх да не бъде разкрит, опитвайки се да забрави човека, който е бил преди. И въпреки това е неспособен да гледа как войници убиват една катеричка, докато я използват за игра. Така и никога не забравя отлитащата топлината от нейното меко кожухче, сгушено в дланите му.
По пътя си той среща лекарката с йод на пръстите, която го лекува докато е ранен, отдавайки му и тялото си. Среща жената, теглеща шейна, натоварена с детски ковчег, която след погребението прибира припадналия Малцев, дарявайки го с женска плът и човешко присъствие.
След войната той става шофьор на генерала, чийто живот спасява.
Запознава се с дъщеря му Стела, която обича да свири на пиано. То става повод любовта между тях да пламне, макар и да осъзнават, че не могат да бъдат заедно по ред причини.
Една вечер, когато Стела се сгодява за мъж от видно семейство, лаикът Алексей е поканен да изсвири „Оловното войниче”, а след това и „Валсът на гълъбите”. Именно този момент разкрива истинската му самоличност. Изпратен е в лагер, където живее повече от 10 години, оцелява физически, скътал в най-дълбоките гънки на душата си красотата на музиката и топлината на една любов.
За да срещне години след това един човек на забравено от Бога място и да му разкаже „със смущаващата простота, с която се изживява разбитият живот…”
