Лира Литературно-рекламна Агенция
Татяна Толстая е известна руска писателка. Родена е на 3 май 1951 в Ленинград, в многодетното семейство на професора по физика Никита Толстой, син на големия руски писател Алексей Толстой. Нейният син Арте́мий Лебедев е популярен дизайнер. Завършила е класическа филология в Ленинградския университет, преподава руска литература в Принстънския и други университети в САЩ. Толстая е представител на „новата вълна” в литературата, едно от най-ярките имена на „артистичната проза”, учи се от „игровата проза” на Михаил Булгаков. Нейният стил е ексцентричен, силно поетичен, с ярки образи и същевременно пародиен.
Татяна Толстая се срещна с читатели в Петербург и сподели свои мисли за творчеството и възгледите си за съвременната литература. Повод за срещата стана излизането на две нови нейни книги. По време на двучасовия диалог с читателите си Татяна Толстая разказа интересни факти от своята биография, за литературните си предпочитания и за новия си проект „Добрият текст”. Яна Хватова/АиФ
За съвременната литература
– Не знам кои съвременни рускоезични читатели си струва човек да чете. Моята работа е самата аз да пиша. Не ми е интересно какво са създали Иванов, Петров или Сидоров. Предпочитам да дочета Чехов и Толстой, толкова дълбоки писатели са те: опитай се да преплуваш океана!
Не всички успяват да превърнат текста в литература. В движение ще спомена трима живи автори: Андрей Битов, Фазил Искандер и Людмила Петрушевская – те са достойни за Нобелова награда. Към това, че я получи Светлана Алексеевич се отнасям с горчивина и тъга. Поздравявам я, един милион долара още никому не са натежали на джоба.
С това свое решение Нобеловият комитет показа, че днес се ценят суровият магнетофонен запис, недообработените, непревърнали се в литература текстове. Обикновените истории, натискът върху слъзните жлези, разказът за важни, но сурови, в репортерски стил неща – те са актуални и съвременни. Нобеловият комитет реши да награди това. То показва какво е културното ниво на самия Нобелов комитет. Аз в никакъв случай не упреквам авторката.Случаят може да се сравни с изобретението на зайче-барабанчик с батерии: то красиво се търкаля, харесва се на децата, но не заслужава Нобелова награда по физика.
За Русия и другите страни
– Аз обичам родината си. За любовта не са нужни причини. Ако за любовта има причини, това вече е брак по сметка. Аз живея тук, на мен тук ми харесва. Смятам, че ако всички се отнасяха към родината като мен, всичко би било далеч по-добре. Някои нейни уродливи черти са поради това, че хората не я обичат. В Русия имаше любими места, но всичко се развали – например Коктебел (селище от градски тип в източен Крим).
Аз малко пътувам и не обичам да се придвижвам сама. Обзема ме тревога: денонощие преди да отпътувам започвам да нервнича. Последния път взех със себе си четири чифта слънчеви очила, защото се суетях. Обиколих цяла Гърция с кола – тя е прекрасна. Сега е застроена навсякъде с пансионати, затова аз се забивам в някоя затънтено ъгълче, където няма никой. Италия Гърция, Франция са прекрасни страни. Из Испания не съм пътувала, защото там е много горещо. В Америка има чудесни градове – Ню Йорк, Чикаго, Сан Франциско, Бостън. Не мога да търпя Лос Анджелис – това е село, проснато покрай океана, но пък природата наоколо е фантастична: тайфуни, урагани, паркове. Ходих на Големия каньон. Вярно, като напуснеш големите американски градове, храната в кафенетата става направо ужасна. Велика нация, а не могат да си сготвят като хората.
За книгите
– Хартиените книги, разбира се, са красиви, те имат чудесни корици, миришат хубаво. Виждам лошо и мога да чета само при ярка слънчева светлина през първата половина на деня. С електронната книга положението е различно – можеш да си увеличиш шрифта, колкото поискаш. Тя е удобна и подходяща да я вземеш със себе си през отпуската: качваш десетина книги и четеш, където поискаш. Е да, не можеш да я погладиш, да я повъртиш в ръце – в нея няма душа.
Мисля, че трябва да уважаваме тези, които искат да спечелят пари от книгите. Когато никой нищо не печели от издаването й, книгата свършва на боклука. Именно желанието да спечелиш, а не идеалистичните пориви движат културата ни.
За новия проект
– Аз и още няколко души решихме да създадем двуседмична школа за литературно майсторство „Добрият текст”. Ще има лекции с обсъждания и семинари. Ще разговаряме на най-различни теми. Обявихме конкурс, помолихме хората да ни пратят свои есета. Избрахме 20 души, сред тях има и от Петербург. Няма да обучаваме как да се пише и издаде книга, няма да поощряваме графомани и да говорим, че всичко е просто и лесно. Книгите се пишат без правила.
Разбира се, има определени формули. Ако в роман за жени през всеки трийсет страници няма любовни сцени, никоя дама няма да го прочете. В Америка седях в чакалнята на зъболекар. На масичката имаше женски списания, във всяко от които имаше по един къс разказ. Отварям списанието и се зачитам. Секретарка отива на морски курорт, влиза във водата и започва да се дави. Някой я спасява, тя гледа – красавец! Той я пита: „Ти къде беше досега? Ще се оженя за теб!” Оказва се, че е милионер, естествено. Горката жена прочита разказа и после бормашината не е вече толкова страшна. Ние обаче в нашата школа няма да преподаваме това.
Възгледи за живота
– Не обичам да споря, никога не участвам в телевизионни диспути. Не разбирам какво има толкова да се дискутира: ти имаш своята гледна точка, аз – моята. За какво да спорим с теб? По каква причина? Аз съм достатъчно праволинейна и ми е трудно да бъда вежлива, когато не искам. Не обиждам, просто казвам това, което мисля.
Виж, обиждат ли някое дете, мога да изпадна в ярост. С годините започваш да се умиляваш на всичко, само котетата не ме умиляват. Не съм от тези, които ще съберат 28 котета и ще направят живота на съседите си черен.
