Лира Литературно-рекламна Агенция
Писателите убиват любимите литературни герои по много причини – да разчистят пространство, да предизвикат емоции или просто за да покажат, че не се шегуват. Порталът flavorwire.com направи селекция на известни персонажи, които са били премахнати без време от техните автори.
Такъв е Боромир от „Властелинът на пръстените” на Дж. Р. Р. Толкин. Като се има предвид, че в трилогията почти никой не умира, за читателя е доста стресиращо, че точно този герой бива жертван. И то за какво – за да изпита силата на пръстена. Ако можехме бихме посъветвали Толкин да го снабди със супер меч и той да оживее.
Подобен е случаят и със Сириус Блек, кръстникът на Хари Потър. Джоан Роулинг жертва този герой почти несправедливо и в момент, в който в сагата за момчето магьосник започват да измират само добрите.
По подобие на кумира си Толкин, неговият последовател Джордж Р.Р. Мартин се лиши от героя си Нед Старк в „Игра на тронове”. Става дума за герой, за който си сигурен, че няма да умре. Самият Мартин дава обяснение защо: „Искам да разтърся емоционално читателите си. Искам да се страхуват да отгърнат страницата, защото не знаят кой ще оживее и кой ще умре на следващата. „Боли ни”, коментират от портала.
Въпреки че удържа почти до края на романа, Гаврош от „Клетниците” на Виктор Юго, все пак умира. Но неговата смърт е прекалено преждевременна. Защо уби малкото дете Юго, протестират редакторите на портала.
Какво да кажем за Меркуцио от „Ромео и Жулиета” на Шекспир – един от най-симпатичните характери в тази кървава драма. Очевидно Шекспир не е бил прав да го отстрани толкова рано.
Една от най-големите загуби в литературата е смъртта на Шерлок Холмс. Артър Конан Дойл през 1893 г. вече е болен от своя герой и пише на майка си, че явно ще се наложи да убие детектива, дори това да му коства погребването на портфейла му. И той наистина прибягва да крайната мярка за ужас на феновете.
Още първия път, когато срещаме енигматичния герой на Дж. Д. Селинджър – Сиймор Глас, той се самоубива. Младият мъж от разказа „Идеален ден за лов на рибка-бананка” си отива твърде млад, на 31, и писателят явно осъзнава това, защото в следващите си творби го „съживява”, като разказва за случки, които се случват по-рано в живота му.
Грампа Джоад от „Гроздовете на гнева” от Джон Стайнбек бива жертван може би заради нежеланието му да замине за мечтаната от семейството му Калифорния. Любимият дядо бива натоварен бива натоварен насила на камиона, с който започва преселението, и затова Стайнбек го убива – за да се възстанови справедливостта.
Фото: lotr.wikia.com
