Красимир ПРОДАНОВ, радио „Хеликон“
Ето един човек, който вярва, че животът ни е като пъзел от всякакви преживявания – Жил Льогардиние. Какъв е смисълът да харесваме едно и също или дори да четем едно и също, казва той. Точно тази философия се опитва да превъплъти в книгите си.
Жил се представи пред нашата публика с „От утре почвам нов живот”. Като видяхме „Напълно побъркан”, новият му роман, издаден от „Хермес”, нещо ни се стори познато… Освен името на автора… Общото между двете книги е котката на корицата. Котките са част от стила на писателя – по страниците на всяка негова книга все мяука някоя, без обаче да изземва главната роля. Така е и сега, в „Напълно побъркан”. Може веднага да откриете, че напълно побъркан е Андрю Блейк, който зарязва бизнеса си на 66 и става иконом във френско имение. Обаче и другите герои са напълно побъркани. Сигурно затова книгата е толкова симпатична. Заедно с това и някак добродушна – кара ни да вярваме, че откачалките, които ще спестят света от ламтежите му, не са изчезнали. При Жил Льогардиние ги има наистина много.
„Напълно побъркан” може да ви измъкне от лапите на стреса. В имението, в което работи Андрю, нищо не е наред. Само котката изглежда невъзмутима. Името й си го бива – Мефистофел.
Най-важното за начина, по който пише Жил, е да не очаквате сериозна, попила духа на литературните традиции литература. Самият автор се изхранвал, като правел реклами, режисирал и документални филми. Има много хубав френски дух в „Напълно побъркан”, също и прекрасни закачки, които възкресяват борбата за надмощие между французи и англичани. Тук обаче със силата на чувството за хумор.
Тръгнете по стъпките на Мефистофел, котаракът, който ви гледа и от корицата, за да откриете строго охраняваната тайна на това имение. А „Напълно побъркан” е и книга с отклонение в кулинарна посока. Пак френска тема, какво да се прави.
Препоръчваме ви „Напълно побъркан” точно според разбиранията на героите й за хубаво прекарана вечер – с чаша коняк, който да ви сгрее… Така книгата ще изпълни главното си предназначение. Да ни отпусне и да ни накара да повярваме, че утрешният ден ще е хубав. Ще е напълно побъркан!
„Напълно побъркан” тук