Лира Литературно-рекламна Агенция
Прочутите италиански новели „Любовта е по-силна от смъртта” на забранявания от различни режими титан на руската литература Дмитрий Мережковски излязоха в авторитетната поредица „Световна класика“ на изд. „Персей“. За тях той черпи вдъхновение от „Декамерон“ на Бокачо, но създава модерна книга.
Забраняван и отричан, Дмитрий Мережковски (1866-1941) е от значимите писатели на ХХ в., 10 пъти номиниран за Нобеловата награда за литература. Родоначалник е на руския символизъм и модернизъм и ярък представител на Сребърния век в руската литература. Издаван, четен и харесван по света, той е пренебрегнат и преследван в родината си – съден е от царския съд заради трилогията си „Царството на Звяра”, в съветско време пък е негласно забранен заради личните му симпатии към Мусолини и Хитлер. Това го обрича на дълго емигрантство в Европа заедно със съпругата му Зинаида Хипиус.
Плод на досега му до културата на Италия е „Любовта е по-силна от смъртта”. Тези т. нар. италиански новели са вдъхновени от Бокачовия „Декамерон”, но в дълбините им се прокрадва ново, съвременно светоусещане, утвърждаващо любовта не само като чувство, но и като религия и зарево в живота. До една те са подчинени на идеята, че да живееш означава да обичаш, а да обичаш означава да се бориш за любовта си, независимо на какви изпитания те подлага тази борба. Затова в тези новели героите умират и възкръсват; живеят в бедност, но забогатяват; носят рицарски титли, но предат на чекръци; изгубват самоличността си, но откриват призванието си; творят в смъртно страдание, но сътворяват безсмъртната вечност. Затова придирчивите добродетелни дъщери на властелини следват безропотно дори и най-окаяната си участ, а любовта ги възнаграждава заради избора им. Затова бедните осиротели момичета, обречени да загинат в бракове по сметка, умират и възкръсват в прегръдките на любимите си. Затова величавият гений Микеланджело успява да надживее седем папи и да ги направи зависими от собствения му талант. Затова дори сатирът в тези новели е светец.
Освен едноименната новела, книгата включва и „Железният пръстен”, „Микеланджело”, „Науката за любовта”, „Превъплъщението”, „Рицарят на чекръка” и „Свети Сатир”. Това са седем самостоятелни новели, но всички те са посветени на движещата сила в човешкия живот – любовта. Любовта във всичките й измерения и възрасти – към човека, към принципите, към работата, към себе си и към призванието. На младини, в зряла възраст, на старини и след смъртта. Всичко е любов, стига да я следваш вярно навсякъде – това е посланието на този странен, вечно неразбран приживе, вечно устремен към царството на духа и тържеството на разума и интелекта мистичен писател.
Дълбочинните проучвания ще открият в тези новели знаците и символите на цялата противоречива същност на Мережковски и всичко онова, което прави творчеството му част от световната съкровищница на философските литературни търсения. Всеки от героите в седемте новели може да бъде поставен в различните фази на един и същ човешки живот, преминаващ на различни нива в обществените отношения и зареден с различни прозрения, характерни за всяко от тях. В стройна система на седем на пръв поглед напълно несвързани като сюжети и действащи лица новели, могат да бъдат построени събития, съпътстващи младостта, зрелостта и старостта на героите. Но всички те водят към едно единствено прозрение – че човешката същност е орисана и обречена да открива любовта, да й се посвещава телом и духом и да я следва и в страданието, и в щастието. Само тя ражда смисъла на живота, смисъла на труда, смисъла на изкуството и смисъла на безсмъртието.
Показателно е, че „италианските новели” на Мережковски развенчават мита за съществуването на масова и елитарна литература. Защото те концентрират в себе си дълбоко познаване на историята, митологията и християнството с непреходни послания, изречени с думи, които никога не губят своето съдържание, и са въплътени в най-популярните жанрове. Тяхната краткост насища всяка от сцените със смисъл, чието значение блясва като светкавица във финалния звън на щастливия край. Да, това са приказки за любовта с щастлив край за малки и големи. Някои от историите са измислени, други имат анекдотично звучене, трети са дори комични, четвърти – биографични, но до една са подчинени на идеята, че да живееш означава да обичаш – любимата, близките, родното си място, народа си, хората и себе си. Защо италиански ли? Че къде другаде, освен в Италия, люлката на Ренесанса и прозрението на човешкия дух, би могло да се случи всичко това…
В тези новели е и целият Мережковски, изчистен от наслоенията на всевъзможните прочити на неговото изкуство – един осенен несретен самотник, който вечно търси любовта дори когато вече я е разпознал и приютил в сърцето си. Защото тя може да побеждава само когато я отвоюваш отново и отново. Тази книга ще е откритие за българския читател. Но тя е откритие и за самия Мережковски, чийто сложен житейски и творчески път, преминал през необясними уклони и отношения с власти и диктатори, всъщност е едно непрестанно бягство от самотата към свещеното призвание на любовта и творчеството.
Струва си да се отбележи и великолепния превод на Ива Николова, която успешно претворява четивността на оригинала. Сама притежаваща поетически талант, тя блестящо се е справила и с предизвикателството да преведе стиховете на Мережковски за Микеланджело, които са в началото на едноименната новела, посветена на ренесансовия гений.
Това е книга, която обогатява и извисява читателите, зареждайки ги с повече позитивизъм и вяра в доброто, красивото и любовта.
„Любовта е по-силна от смъртта” тук
