Лира Литературно-рекламна Агенция
Венцислав КОСТАДИНОВ
Ако за пръв път чувате името Дафни дю Морие, то със сигурност думи като „Корнуол“, „ефирност“, „съспенс“, „необятност“, „загадъчност“ и „прозрачност“ дълги нощи ще ви навестяват и ще обрисуват картини в съня ви, като ще изпълват с такава животворна яснота със силата на своите готически мащаби, че дълго време след като сте оставили прочетена книга на великата британска писателка, няма да може да се окопитите и да пристъпите в реалността. Защото обсебеността на писателката от Корнуол е била толкова могъща, че освен всички други предимства, грандиозността и внушението от вече преживените моменти, изпълват с такава плътност въображението на четящия, че е просто невъзможно да остави книгата.
Това го потвърждавам от собствен опит. От доста време не ми се беше налагало с такава искрена наслада умишлено да се връщам за допълнително насищане и съпреживяване на мрачните описания в този величав роман. За мен „РЕБЕКА“ не беше просто няколкочасово четене на поредната набелязана книга; тя винаги ще остане едно съвсем брилянтно поднесено готическо дежа-вю, защото лично аз се сливах с главната героиня – с нейните емоции, мисли, съзнание. И точно това неусетно сливане на читател с главен герой в сюжетната матрица говори за писателско майсторство от невероятна класа, недостижима от много писатели. А Дафни дю Морие определено знае тайните на това как да „упои“ психиката на читателя, докато не го остави тотално обезоръжен и безпомощен, потъвайки все повече в слоевете на мрачните корнуолски водовъртежи.
Благодарение на цялостното графично оформление, изтънчено поднесено от издателство „ЛАБИРИНТ“, читателите могат днес да си припомнят забравеното творчество на една изключително колоритна и различна писателска личност в историята на литературата. Още от първите редове, с които започва тази необикновена книга, читателят е пленен и заключен в мъглявината на Мандърли – величествен, но прокобен замък, прототип и желан образ на толкова много британски романисти, творили в различни литературни периоди.
В „РЕБЕКА“ няма ясно обусловени граници. Съвсем успешно, за постигането на цялостния завладяващ ефект на книгата се размиват и сливат сънища, спомени, лични впечатления – съзнанието на наратора е сякаш разпокъсано във времевите устои на миналото и настоящето, на тук и сега, то е на двата бряга между Мандърли – заобиколен от морето на същинския мистицизъм и лудост и предишния живот на героинята – съвсем обикновен, непретенциозен и лишен от амбиции. Срещата й с Максим Де Уинтър е всъщност е среща с миналото на бившата му съпруга – РЕБЕКА, която, въпреки че се самоубива, продължава да изпълва изцяло Мандърли със своята величава женска същност. С всяка една следваща глава,съспенсът стремглаво препуска заедно с вече заостреното внимание на читателя по вълнолома от емоции, докато същевременно се измерва магнитута на чистата, неумираща и неподвластна на устоите на времето любов – тази между Максим и Ребека.
Ако конструкцията и умопомрачителните палитри от психологизми и чувства в роман от Дафни дю Морие не ви накара да посегнете и да изчетете всички останали книги на авторката, то поне след като свършите с „РЕБЕКА“, си доставете визуално пиршество с екранизацията на Алфред Хичкок по едноименния й роман, за да наместите дълготрайно в паметта си Мандърли, божествените описания на Корнуол, заедно пресътворяващи мощта и опустошението на любовта и същевременно отдалечеността от бурния и ненаситен динамичен свят, който се усеща още по- нереалистичен и миражен след една толкова фантастична среща отблизо с перото на „музата“ на Хичкок….
