Начало / Читатели / „Бягството“ от Дейвид Балдачи (ревю)

„Бягството“ от Дейвид Балдачи (ревю)

Светлана ГЕОРГИЕВА

След „Ден нула“(Zero Day (2011) и „Забравените“ (The Forgotten (2012), „Бягството“ (The Escape (2014) е третият роман на Дейвид Балдачи (от излезли до момента 35 заглавия) с главен герой Джон Пулър.

В „Бягството“ безкомпромисният и безпристрастен военен следовател трябва да открие своя по-голям брат Робърт – гениален специалист в областта на новите технологии и перспективен кадър на военното разузнаване на САЩ, избягал от строго охранявания Федерален военен затвор в Канзас, където лежи по обвинения в държавна измяна.

Виновен ли е брат му, защо – въпреки очевидния конфликт на интереси – лица от висшия ешелон на властта поверяват разследването именно на него, какви тайни крие и партньор или предател е разследващата с него Вероника Нокс… Това е само малка част от въпросите, на които новият любим герой на Дейвид Балдачи трябва да отговори.

„Бягството“ те грабва от първите страници със семплото, но точно описание на американската военно-процесуална система, поднесено с тънка самоирония, каквато може да си позволи само човек, добре запознат със същността й. Темпото на повествованието забързва стремително и четенето на новия роман на Балдачи бързо се превръща в преживяване, наподобяващо „препускане“ със скоростно влакче, където спусканията и стръмните изкачвания се редуват подобно обратите в разследванията на братята Пулър.

Не случайно Дейвид Балдачи е участник в Международната Зала на престъпността от 2011 и е получил наградата за писателите на 2012 „Barnes & Noble”. В „Бягството“ той продължава умело да балансира между надеждата и поражението, хумора и тъгата, криминалното и социалното – такива, каквито ни съпътстват в ежедневието, правейки ни безпомощни и безволеви, или твърди и достойни, като не пропуска и възможността да ни подскаже възможните отговори на много от наболелите въпроси в съвременната световна политика.

Бих сравнила последните му книги с един „леко цензуриран Едуард Сноудън“ – достатъчно дискретен, за да не последва съдбата на героя си от „Бягството“ Робърт Пулър и достатъчно директен, за да ни накара да се замислим за новите политически реалности отвъд шпионско-криминалната история, разказана завладяващо и неустоимо.

Прочетете още

Obrázek WhatsApp, 2024-23 v 19.02.25_91b068b1

Теодора Димова заслужи „Цветето на Хеликон“

Така тя направи и дубъл Наградата се връчва на най-продаваната книга сред онези, които са …