Лира Литературно-рекламна Агенция
Огнян СТАМБОЛИЕВ
Връстник на Революцията от 1848, разтърсила почти цяла Европа, по време, когато румънското население от Трансилвания, лишено от всякакви граждански права от австрийските Хабсбурги, се стреми към своята независимост, още младият Йоан Славич /1848- 1925/ вижда на какви страдания и унижения обрича хората политическото, социалното и националното неравенство. Но най-големият проблем в неговата родна Трансилвания са религиозната нетърпимост и свързаната с нея етническа нетолерантност. И това е една от големите и актуални и до днес теми в творчеството на този талантлив белетрист – първото действително голямо име в румънската проза. Новелата „Прокълнатото имане” и романът „Мара”, публикувани сега в тази книга, озаглавена „Отвъд моста” /издание на „Авангардпринт”/, са всъщност два различни варианта на една и съща тема – главната в прозата на Йоан Славич: пагубната роля на парите, на стремежа към богатство, който променя човешката личност и при известни обстоятелства може дори да я унищожи. И ако в новелата авторът изпъстря иначе интересното и динамично като в криминален роман повествование с морализаторските си сентенции, то в романа, определен от големия критик и литературен историк Джордже Калинеску като „малък шедьовър”, той следва логиката на типичните обстоятелства, представя различните нравствени позиции и оставя читателят сам да направи своите изводи. Всъщност, романът „Мара” /1898/, замислен като художествен израз на тезата, че тъкмо семейните отношения – любовта, децата, домът са най-доброто средство за преодоляване на националните и религиозните различия, прераства в един вълнуващ, трагичен разказ за изгасването – под въздействието на жаждата за пари и обогатяване – на най-съкровените човешки чувства, в т. ч. и на майчинските. Разказ и за това как младото поколение, отначало въстанало срещу тази материалност, след време започва на повтаря пътя на родителите си. В „Мара” срещаме галерия от забележителни, тънко, майсторски изградени образи върху релефния фон на средата, в която битуват, сред които се извисява главната героиня Мара. Силна, противоречива личност, в която бушуват две стихии – жаждата за натрупване на пари и майчинската, като първата е всъщност резултат от втората. Вълнуваща е и любовната линия в романа /всъщност, тя е главната/ – историята на Ромео и Жулиета от малкото трансилванско градче – румънката Персида и немеца Ханс – е наистина драматична на фона на тази среда, в която се възправят една срещу друга двете тиранични сили: любовта и инерцията на традицията.
„Отвъд моста” тук
