Лира Литературно-рекламна Агенция
На 18 февруари със знака на Издателска къща „Хермес“ излиза новата книга на Петя Александрова – „България в потури, но с цилиндър“. В нея авторката разкрива множество тайни от биографиите на Александър Балабанов, Петко Р. Славейков, Стефан Стамболов, Екатерина Каравелова и др., за които изобщо не сме и подозирали. Книгата е съставена от 50 очерка, засягащи както тях, така и множество събития, свързани с културния живот в България през XIX–XX век. Освен споменатите известни личности, ще открием любопитни факти за Елисавета Багряна, Николай Райнов, Ангел Каралийчев, Петко Славейков, Змей Горянин, Йордан Стубел, Кръстьо Стоянов Пишурка.
Част от текстовете са посветени на манталитета на българина и отношението му към възникващите новости в българското съвремие – появата на литературните салони, на цирка като изкуство, на плажа като „мода“ и пр. Книгата е изпълнена с пиперливи любовни истории, скандални подробности и опити за самоубийство, провокирани от болезнена ревност. Особено интересен е очеркът за първата съпруга на Георги Димитров, която стои в основата на неговия просперитет като политически лидер. Става дума за сръбската поетеса Любица Ивошевич, която години по-късно слага край на живота си заради любимия. Александрова разказва и за опита за самоубийство на Ангел Каралийчев, който е отчаяно влюбен в актрисата Вела Ушева. Но тази история няма тъжен край. Красивата Вела Ушева, жена с обещаващо бъдеще, не само е спечелена след тази случка и скланя да се омъжи за ревнивия Каралийчев, но и окончателно изоставя, по негово настояване, театралната сцена.Интересен е и очеркът, посветен на обаятелната личност на Соня Димитрова, така наречената Змеица.
Текстовете могат да бъдат условно разделени на два дяла. Част от тях засягат интимни подробности за живота на конкретни личности, дейни участници в тогавашния обществен живот, а други – българския бит, култура, обичаи, навлизащите нови течения в страната ни, както и проблема с приемането им от страна на българите.
Петя Александрова ни поднася историите си с чувство за хумор, провокирайки любопитството и интереса на читателите още с първите редове.
ОТКЪС
Люба Ивошевич искала не герой, а мъж в леглото си
Първата съпруга на „вожда и учителя“ все още е име, обвито в загадки
Годината е 1918-а. Една 38-годишна жена пише на съпруга си в затвора писмо, в което има такива редове: „Измъчена от сладострастни желания, аз не заспивам по цели нощи, а когато се събудя сутрин със замаяна глава, аз плача над развалините на твоето и моето щастие“. Представителките на нежния пол рядко си признават своите нужди от любов и секс, особено писмено, особено в онези времена… Тази жена обаче не само изплаква жалбата си по ласки, но търси в медицинската литература професионално обяснение, което донякъде да я утеши, че не е единствената, че не е луда: „Спасение от тая страшна галимация аз потърсих в книгата на Мюлера (Йоханес Мюлер, немски физиолог – б. а.). Там… аз намерих буквално тези думи: „Какви цветущи, жизнерадостни и деятелни натури – жени, са загинали и преждевременно увехнали само защото са влачели един безрадостен живот на полова неудовлетвореност!“.
Най-удивителното е друго – авторката на писмото признава на любимия си, че в нощните ù фантазии се появява образ на познат мъж – красив, но нискоинтелигентен и семеен. Това я тревожи и разстройва, защото тя иска да е „чиста като кристал“, но…: „мене една демонска сила ме тика към чисто физиологическа наслада с човек, стоящ много по-долу от мене!… Понякога ми се струва, че ще се умопобъркам, а понякога тъй ми иде да туря край на тези мъчения с един револверен вистрел…“. Всичко това не би било толкова впечатляващо, ако не ставаше дума за Любица Ивошевич, омъжена за Георги Димитров – емблематична за българската история личност. Нейната биография дори и днес все още е пълна с неясноти и загадки.
Първата съпруга на нашия най-виден комунистически лидер Георги Димитров винаги е споменавана с уважение като еманципирана жена, деятелка на синдикалното и женското движение у нас. Тя е героиня на два филма – „Наковалня или чук“ и „Предупреждението“ – и главен образ в романа „Люба“ на Камен Калчев. Но това, което внушават тези творби, не е реалната истина за Любица, то е грижливо „фризирано“, за да изглежда подходящо, „партийно“, затрогващо. Дори годината на раждането ù – 1880 – е станала 1882 (след смъртта ù), защото някому се е сторило неудобно, че „вождът и учителят“ се е оженил за по-възрастна от него жена. В сянка остава и фактът на нейния първи брак с Михаил Кантарджиев от Сливен, обяснимо защо. Днес изглежда нелепо, но е самата истина – тя се развежда поради партийни разногласия.
Развод, защото единият бил „широк“, а другият – „тесен“ социалист.
До омъжването си за Георги Димитров, Любица Ивошевич е възхитителен пример за изключителна воля и целеустременост. Момиченцето, родено в едно сръбско село, остава отрано без майка и е отгледано от леля си в немотия и сирашки сълзи. На 14 години вече работи като шивачка. Това се оказва добро попадение, като се имат предвид художествените ù дарби, вкус, финес. Няколко години по-късно вече е в Белград, а след това във Виена – млада, красива, интелигентна и начетена. Пише и печата стихове, изнася беседи, учи езици. Става, покрай брат си, активна синдикалистка. Вече не е обикновена шивачка, а известна моделиерка, която търсят и предпочитат богаташките. Би могла да остане там, да си направи собствена фирма… Но не, тя заминава за България, неизвестно защо, през юли 1902 г. След кратък престой в Русе и Сливен (където се омъжва за първи път), през 1904 г. вече е в София, в ателието за фино бельо на австрийския придворен шивач С. Полицер. Именно в столицата, в един социалистически клуб, тя вижда за първи път Георги Димитров и дръзко моли своя приятелка да ги запознае. През 1906 г. те са вече семейство. Биографите на Георги Димитров единодушно потвърждават – от тях двамата тя е тази, която има образование, макар че не е ясно какво. Някои споменават, че във Виена е учила занаята в специализирано училище, други намекват, че е карала педагогически курсове в Шумен… В първите години от брака, подтиквана от неутолима жажда за повече знания, тя въвежда спартанска дисциплина в полза на самообразованието – кара съпруга си да става в пет часа сутрин.
Не заради любовни ласки, а за да четат двамата избраните предварително книги – икономика, философия, художествена литература, поезия… А вечер го чака, за да сложи в ръцете му гимназиалните учебници по литература, история и география, тетрадките за упражнения по немски език… Тя се грижи за гардероба му с голяма прецизност – ризите, обувките, вратовръзките и папийонките му са винаги добре подбрани, костюмите се шият при един и същи моден шивач – Бахов. Двамата като двойка са много красива гледка. Кога, как и защо очарователната, енергична, умна, завидно състоятелна жена с високо самочувствие и широки културни интереси се превръща в руина…? В болник, който трудно намира сили и стимул да стане от леглото…? В човек, който често пъти говори за смъртта? Отговорите не са чак толкова дълбоко укрити. Те могат да бъдат намерени в разменените писма между двамата, публикувани неотдавна в сборника „Любов през решетките“.
Всъщност съдбата подготвя драмата отдалеч. Отначало младото семейство е принудено да живее в къщата, която приютява цялото семейство на Георги Димитров. Между Люба и останалите неминуемо се промъква хладина, враждебност, непоносимост. Особено когато Георги го няма, а той отсъства често, отдаден изцяло на своята партийна работа. Конфликтите имат за основа битови различия, но понякога избиват в открити конфликти, в които ù натякват: че е чужденка, че е по-възрастна, че не може да забременее, че е „парясница“… Зловиди им се нейната самостоятелност, интелигентност, еманципираност, дори парите, които носи вкъщи и с които всъщност подпомага цялото семейно гнездо. Тя страда и мълчи пред съпруга си, но слабее, изпада в депресия, страда от безсъние…
Чак в 1911-а, когато той е в Белград, тя му признава в писмо как стоят нещата и той, в интерес на истината, застава на нейна страна. „Никога не съм очаквал, че може да се хвърли подобна кал върху теб, и то в нашата къща. Безподобна, ниска, отвратителна култура! С тая паплач ще скъсаме завинаги. Ти стоиш тъй високо над нас…“ След този случай те се изнасят в самостоятелно жилище на ул. „Козлодуй“ 32. И тук на 12 септември 1917 г. се случва нещо, което веднъж завинаги срива крехкото емоционално и психическо равновесие у младата чувствителна Любица: тя заварва съпруга си в семейното легло с друга жена. Една година по-късно Георги Димитров е арестуван и хвърлен в Централния софийски затвор за няколко месеца, от кореспонденцията им по това време става ясно, че времето не е заличило спомена за инцидента. Че здравословното ù състояние е тревожно – тя не може да спи, плаче непрекъснато, има нужда от неговото физическо присъствие в живота си… Почва да сънува чужди мъже и непрекъснато се пита: „Защо ти направи дотам да отида?“. Тя нарича случилото се катастрофа, чувствата си – „прекършени“, твърди, че „картината на моето нещастие“ е непрекъснато пред очите ù… Налага се да ходи по лекари, да пие лекарства, да се опитва – с повече работа и ангажименти – да заглуши гласа на мъката. „Спаси ме, мили Жорж, спаси ме! Само ти можеш да спасиш твоята Люба“, изплаква тя в писмата си. Но той не я спасява. Нито тогава, нито по-късно… Докато неговата кариера на международен политик и неговите партийни пътувания постепенно ги разделят напълно. Докато тя все повече затъва в своята болка, ревност и отчаяние. Докато той все по-открито си търси и намира любовници навсякъде в Европа, където остава по-дълго… Докато болестта напълно ù отнема разума и я повежда към ръба на покрива на хотел „Люкс“ в Москва – май 1933 г. По това време Георги Димитров лежи в затвора „Моабит“, обвинен в подпалване на Райхстага, и си пише любовни писма едновременно с три жени, на които – поотделно – е обещал брак. Когато следователят в Лайпцигския процес го разпитва за многото му „дамски“ познанства и адресите им в бележника му, Георги Димитров му отговаря с неприкрита ирония: „За разлика от вас, аз съм мъж, господин следовател!“.
