Лира Литературно-рекламна Агенция
Всяка майка знае: Най-добрият начин да сложиш детето да спи, да го успокоиш, развеселиш или заинтригуваш е като му прочетеш приказка. При това далеч не на всички родители е известно, че вълшебните истории могат да изпълняват ролята не само на сънотворно и „антидепресант“, но и на психолог. С помощта на правилна приказка детето може да се излекува от срамежливост или да се разберат причините за лошото му поведение, обяснява aif.ru.
Независимо от това, че хората съчиняват вълшебни приказки от много хиляди години, приказкотерапията като отделно направление в психологията се е появила относително скоро – в края на миналия век. Както и много други ноу-хау, този метод първоначално е използван при работа с „особени“ деца (аутисти, хиперактивни и т.н.). Резултатите били потресаващи: с помощта на приказкотерапията психолозите успели да постигнат значително подобрение в състоянието на болните деца. След като методът има ефект при сложни психологични проблеми, толкова по-успешно би действал той спрямо капризите и страховете на вашето сладурче.
Приказкотерапията по същество е манипулация чрез вълшебна история, която детето не само трябва изслуша или прочете, а и да преправи, да допише, да изиграе според ролите, да обясни причините за поведението на този или онзи персонаж. Благодарение на това, че малчуганът ще натовари приказните герои със своите преживявания, ще излязат на светло всичките му обиди и комплекси, които до този момент са се крили в потайните кътчета на душата му. Разбирайки какво конкретно измъчва, вълнува и разстройва детето, ще ви бъде много по-лесно да намерите с него общ език и да му помогнете да разреши проблема си.
За да използвате приказкотерапията на практика, не се нуждаете от диплома за професионален психолог. Просто си припомнете с вашето дете някоя любима приказка, а след това го помолете да я разкаже отново. Бъдете внимателни, не го прекъсвайте, но и не забравяйте да задавате уточняващи въпроси. По време на разговора ви могат да се изяснят много неща. Например, да се окаже, че Сивият Вълк от „Червената шапчица” е бил зъл, защото момиченцето и баба му не искали да дружат с него и той се е чувствал самотен. Това може да значи, че и вашият палавник се бие на детската площадка не защото има лош характер, а понеже другите деца по някаква причина не искат да играят с него. Принцесата Несмеяна пък плаче от сутрин до вечер, защото майка й и баща й непрекъснато се карат. Във вашия случай тъжната принцеса е дъщеря ви, а нейните родители – вие със съпруга си. Ето, оказва се, че вашите отношения вълнуват детето ви много по-силно, отколкото сте предполагали.
След като вече сте напипали проблема, заемете се да го решите. Постарайте се да обясните на малкото същество, че навярно има начин да се помогне на принцесата или на Сивия Вълк. Но в никакъв случай не подавайте на детето отговор, който е правилен според самите вас.
Преправяйки приказката, както на него му харесва, детето ще подбере такъв вариант, който е най-подходящ на собственото му вътрешно състояние. И това ще е отговорът, който ще ви даде не само ключа към решаването на проблема, но и ще позволи на детето да се освободи от вътрешното си напрежение.
Внимавайте! Ако чедото ви промени добрия край на приказката на лош, ако направи добрия герой твърде жесток и отмъстителен или, съчинявайки някоя история, акцентира върху агресията и сцените на насилие, тогава трябва да се обърнете към психолог. При сериозните случаи, с психокорекцията, пък била тя и приказна, трябва се занимае професионалист.
Заклинание срещу страхове
Преправянето на известни истории не е единственият способ на приказкотерапията. Ако вие отдавна знаете за някакъв проблем на детето си, подберете или дори съчинете сами вълшебен разказ, който максимално да се доближава до неговата ситуация. Ако детето е стеснително и страда заради липсата на компания, нека героят да му покаже как да си намира приятели, а ако то се страхува от тъмнината, разкажете му как вашият герой се е справил с тази своя фобия. Измислете вълшебно заклинание, което е помогнало на героя да пребори страха си. Въоръжен с това чудодейно наричане, следващият път, когато остане на тъмно, детето ви ще бъде по-спокойно и уверено в силите си.
Освен това не пречете на детето да фантазира. Родителите често упрекват рожбите си в прекалено съчинителство. Някои дори категорично им забраняват „тези глупости”. Не бързайте да се включвате в редиците на тези татковци и майки. Психолозите твърдят, че детскота фантазиране е една истинска „автотерапия”. Измисляйки си истории, детето изговаря вълнуващите го въпроси и се опитва да им намери отговори. Защото приказките, които вашето дете съчинява, не само отразяват вътрешния му свят, но и способстват за личностното му развитие, учат го да решава житейски задачи.
Не забравяйте, че всяка приказка, която четете на своето дете, трябва да бъде позитивна и да има добър край. Избягвайте фентъзи истории от рода на „Властелинът на пръстените” на Толкин. Независимо, че в тях доброто побеждава злото, там присъстват твърде много тъмни, отрицателни персонажи – дори и най-слънчевият малчуган може да изгуби ориентирите си, ако върху него като от рог на изобилието се посипят безкрайни батални сражения на зловещи чудовища.
Принцеса? Кралица!
Ако поне една от вашите приятелки твърди, че в детството си никога не се е преобличала като принцеса или фея, значи, ви лъже. Също както и солидните бащи, които осъждат децата си за „чингачгукските” пера по главите им или за „батманските” им крила. Всички малчугани обожават да влизат в различни роли и да се преобличат в приказни костюми. Освен удоволствието, от подобна игра може да се извлече огромна полза. Ако, например, вие сте майка на срамежлива, неуверена дъщеря, позволете й да стане прекрасна кралица. Идете с нея до огледалото и ще видите как се изпъват раменете й и се променя походката й! А за несвъртащия го на едно място палавник ще е полезно да се почуства рицар, отговорен за спасяването на света.
Намерете с детето си голяма кашон и направете от него вълшебен сандък. Може да го напълните със съдържанието на бабиния гардероб: ярки кърпи, пера и засукани шапки. Предложете на детето си да вади един по един тези „аксесоари” и да се ги слага. Попитайте го в какъв персонаж се е превърнало и нека ви разкаже за него: какво обича, с кого дружи, щастлив ли е, има ли нужда от помощ? Задачата ви е да съберете максимално количество информация за измисления герой – та той е пряко отражение на личността на вашата рожба. Влизайки в образ, детето може, от една страна, да разкрие потисканите си емоции и желания, а от друга – да репетира различни модели на поведение, което ще му помогне при общуването с връстниците му.
Впрочем, преобличането ще ви помогне и на вас. Превръщайки се във вълшебница, кралица или повелителка на джунглата, ще можете да развълнувате и вашето дете – то ще приеме условията на играта и с радост ще изпълнява даваните от вас „отговорни поръчения”.
Ползвайки се от „кралската” си власт, ще ви бъде по-лесно да убедите немирника да си събере играчките или да си оправи леглото.
Мнението на специалиста
Светлана Коноваленко, детски психолог, логопед, к. п. н.:
– Когато избирате приказка за четене вечер, избягвайте печалните и мрачни сюжети – позитивното в историята трябва винаги да е повече от негативното. Леките вълшебни приказки са най-добрият вечерен вариант. Ако четете някое по-голямо произведение и го прекъсвате на средата, за да продължите утре, правете го на неутрално или позитивно място. Ако оставите детето в леглото, затваряйки книгата в негативен момент (например, Иван – царският син е загинал, а Сивият Вълк още не е донесъл живата вода), не е изключено детето цяла нощ да е напрегнато и да не може да спи спокойно.
Всичко с времето си
На 3 години: Трите прасенца
На 3-4-годишните деца са им интересни приказки за животни, независимо дали това си стихотворенията на Корней Чуковски или незабравимите „Трите прасенца”.
На 4,5 години: Мечо Пух
От 4,5 години децата получават огромно удоволствие да слушат приказки, в които си взаимодействат животни и хора. Иван – царският син и Сивият Вълк, Кристофър Робин и Мечо Пух са идеални варианти!
На 5 години: Пепеляшка
На 5–6 години децата вече се идентифицират с човешки персонажи: момчетата – с рицари, момичетата – с принцеси. Тези приказки могат да се намерят у Шарл Перо и Андерсен.
На 7 години: Измисли си сам
На 6–7 години детето започва да си измисля собствени приказни персонажи и, разбира се, да разказва за тях на околните. Впрочем, точно така са се родили знаменитите плашилки за „гроба на колела”. Чувайки за пореден път от детето си ужасната история, не се хващайте за главата: психолозите твърдят, че, плашейки със своите разкази околните, детето „отработва” своите собствени страхове.
