Огнян СТАМБОЛИЕВ
Едно от големите достойнства на Йонел Теодоряну /1897-1954/ е класическият ясен, чист език, както и интимният, задушевен тон, убеждаващ ни в негова искреност. С описанията на природата и нравите в румънската провинция Молдова през „бел епок”, преди Първата световна война, и маниера на повествованието, тази красива поетична проза се родее с опусите на Алфонс Доде, Марсел Паньол, Ален Фурние, също опоетизирали света на Детството.
Със своя биографичен роман – „Имението Меделени” /издание на „Авангардпринт”/ авторът се връща към своя скъп, изгубен свят. Иска да го възкреси с перото си, да съхрани завинаги спомена за него. И постига целта си като истински психолог и роден поет. Тук има два взаимно допълващи се плана – реалният, на разказаната история, в която всъщност няма особени събития, и вторият – лиричният, следващ душевните вълнения на героите по един завладяващ начин. Един оригинален, майсторски синтез между реалното и поетичното. Йонел Теодоряну е безспорен майстор на диалога. А разказът му е изграден в голямата си част върху диалозите между героите. С остра наблюдателност, тънък психологизъм, непринуден хумор, с умението с малко, но изразителни детайли той съумява по един неповторим начин да създаде цялостна представа за колорита на мястото и времето, за взаимоотношенията и характерите на действащите лица.
След като прочетете тази вълнуваща книга и поразмислите над нея, надявам се, ще си спомните с носталгия за своето детство. Ще преживеете заедно с тримата очарователни малки герои Олга, Моника и Дан и с техните родители красивите и неповторими моменти от този пленителен малък роман.
„Имението Меделени“ тук