Читателски дневник: Любимите 10 на Андрей Пантев

06.02.2016 Читатели, Читателски дневник

Андрей Пантев е роден през 1939 г. в с. Раковица, Видинско. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1982 до 1984 г. преподава балканска история в САЩ, а от 1984 г. е доктор на науките. Специализира в Англия и в САЩ. През 1985 г. става професор в Историческия факултет на СУ. Впоследствие е депутат в 39-ото, 40-ото и 41-вото НС от гражданската квота на Коалиция за България. Автор е на над 300 публикации и около 40 книги. През 2002 г. получава награда „Голям Платонов Нобел на века” на Световната академия „Платон”.
Преподавател, учен, писател, общественик, родолюбец, оратор, депутат и – в съвкупност – един от най-харизматичните интелектуалци на нашето съвремие, той е човек с твърди убеждения и с дълбоки познания не само в историята, но и в литературата – българската, европейската, американската. Сбитият му, афористичен изказ го прави желан събеседник и в медии, и на официални форуми, и в тесен професионален или приятелски кръг, а крилатите му фрази са стотици. Ето някои от тях:

Колкото е по-безпомощен един народ в съвремието си, толкова по-отчаяно се вкопчва в историята си.

Видял съм много богати емигранти. Но поне в моя жизнен опит не съм видял щастливи емигранти.

Всичко хубаво на този свят е започнало с пренебрежение към уроците на историята.

Интелектуалецът не е добър политик, понеже изпитва съмненията на Хамлет.

Както през цялата ни история, всичко, с изключение на киселото мляко и богомилите, идва отвън.

Когато държиш в ръка меч, автомат или ракета, не можеш да бъдеш ангел.

Национализмът вирее там, където има безпомощност.

Няма красиви войни. Има справедливи войни. Но и справедливите войни не са красиви.

Робството е емоционално състояние. Робството понякога е позитив – да си роб на жена, която безумно обичаш, или на дете, на внуче.