Начало / Критика / Удивление пред човешкия дух

Удивление пред човешкия дух

Александра АЛЕКСАНДРОВА, „Хеликон Витоша”

Радиолекциите на сътрудника на National Geographic Уейд Дейвис вече се събрани и в издание на български език – „Древните навигатори” на „Изток-Запад”. Основна тема в тях са племенните култури от различни точки на света, които чрез своето единение с природата са достигнали изумителни висоти в мореплаването и изкуството на оцеляването.

Книгата е ценна с въпросите, които поставя и историческите факти, които разкрива. Но от всичко най-важна е дълбоката лична ангажираност, предаността, с която Уейд Дейвис рицарски защитава своята кауза. Каузата, че Земята е дом за всички и е настъпило време ние, живеещите в т. нар. цивилизовани общества, да се освободим от интелектуалното си високомерие, както и от плитката заблуда, че можем да си бъдем самодостатъчни.

Докато природозащитници алармират за множество застрашени  животински и растителни видове, Уейд Дейвис обръща погледа ни към явление, за което по-рядко се замисляме – етноцидът. Това е натискът, който една доминираща човешка група налага върху друга, по-слаба и малобройна, при което я лишава от изконното й право да живее според своите родни традиции и език и да ги завещава на наследниците си. Равносилно е на духовно изтребление, а западните  общества, като цяло фокусирани в технологичното господство, едва в последните години започват да осмислят етноцида като нещо нередно. Западният свят сравнително отскоро започва да проумява, че ценностите му не са универсални и че последните потомци на племенните култури не са просто експонати от музея, а жив, безценен ресурс, хилядолетен опит в оцеляването на човешкия ген.

Мореплавателят, чиято азбука са звездите и облаците, шаманът-ягуар, номадът от Калахари трябва да продължат устната традиция на своето знание, следвайки древен духовен път. Но не защото те имат нужда от него. Нуждаещите се сме ние. Повече, отколкото си мислим. Защото дете, научено да почита камъка, дървото и потока ще порасне напълно различен възрастен от детето, за което гората е купчина дървесина. И един ден те ще застанат един до друг, но ще могат ли да си подадат ръка  като братя? Или името на по-силния пак ще е Каин?

Книгата „Древните навигатори” е болезнено предупреждение. Но не е написана единствено за да плаши и обвинява. Тя също е и зов за спомняне, живо пламъче, което изпълва със съдържание понятията духовност и любов, мъдрост и справедливост, които без светлината на познанието щяха да бъдат кухи форми. Тя е удивление пред потенциала на човешкия дух в битката му с времето и стихиите.

„Древните навигатори” тук

Прочетете още

211574_b

Как да изкачим върха и да продължим нагоре

На 20 февруари излиза луксозното издание на „Пътят на духовността“ от Хорхе Букай. След „Пътят …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *