Начало / Любопитно / Джими Пейдж разказва щурата история на „Лед Цепелин” (откъс)

Джими Пейдж разказва щурата история на „Лед Цепелин” (откъс)

Най-изчерпателната биография на легендата на рок музиката Джими Пейдж „Светлини и сенки. Разговори с Джими Пейдж” (ИК „Сиела”) от главния редактор на сп. Guitar World Брад Толински излезе на български език.
Легендарният китарист и основател на „Лед Цепелин” Джими Пейдж се изповядва пред главния редактор на Брад Толински, разказвайки не само историята на любимата на поколения рок група, но и малко известни факти от живота си. В книгата „Светлини и сенки. Разговори с Джими Пейдж” Толински включва поредица от интервюта, които е взимал от музиканта през годините, както и интересни разговори с Пейдж за детството му, за партньорствата с легенди като Том Джоунс, The Who и Ерик Клептън, дори за интереса му към окултното.
Въпреки че са издавани не една и две книги за Пейдж и „Цепелин”, няма друга, която да предава толкова подробно цялата история на един от най-значимите феномени в историята на рока. От „Светлини и сенки. Разговори с Джими Пейдж” научаваме как Джими става един от най-търсените студийни музиканти във Великобритания, за влизането му в „Ярдбърдс“, как се става звезда и как са положени основите на „Лед Цепелин“. Култовият китарист разкрива още как скандалният начин на живот на всички от „Цепелин” ги издига до богове в очите на публиката и разказва за създаването на легендарния филм-концерт „Песента остава същата“ и смисъла на тази увековечена на лента фантазия.
Наред с откровенията за декадентските, но изключително продуктивни години с „Лед Цепелин”, за огромните успехи и сензационните турнета на групата, Пейдж споделя още за отношенията си с Робърт Плант, Джон Бонам и Джон Пол Джоунс, както и за създаването на песни като Stairway to Heaven и Kashmir.
Освен интервюта, Брад Толински е включил и разговори на Пейдж с музиканти като Джеф Бек и Джак Уайт.
Преводът на „Светлини и сенки. Разговори с Джими Пейдж” е на Пламен Кирилов, превел на български също спечелилата Пулицър за художествена литература през 2015 г. „Светлината, която не виждаме” на Антъни Доер.

ОТКЪС

„ТУРНЕТАТА БЯХА БЕЗКРАЙНА ПОРЕДИЦА ОТ КАПРИЗИ И РАЗТОЧИТЕЛСТВО…“
Понесена от вълната на огромния успех на своя четвърти албум, бандата се превръща в най-ярката звезда на музикалния небосклон, засенчвайки титани като „Ролинг Стоунс“ и „Ху“. Шоуто им на 5 май 1973 г. в Тампа, Флорида, смазва рекорда на „Бийтълс“ от 1965 година и вече неоспоримите шампиони в тежката категория на рока политат, буквално и преносно, от концерт на концерт с личния си самолет, украсен с емблемата на бандата.
През март 1973-та излиза House of the Holy, сигурно най-жизнерадостният албум в целия каталог на групата. С изключение на меланхоличната No Quarter четиридесетминутният запис е пенлив, празничен и енергичен, което има и своя логична причина: 1973-та е една от най-хубавите години в живота на четиримата.
„Основната ми цел в Houses of the Holy беше просто да продължа играта – казва Пейдж, който е продуцент и на този албум. – Всички искаха да направим нещо в стила на „IV“. Беше глупаво и опасно, тъй като трябваше да се състезаваме със самите себе си. Грешка е да повтаряш едно и също. Тези, които го правят, след няколко албума са изчерпани. Аз залагах на изненадата. Houses of the Holy прелива от радост и оптимизъм и е правен с огромно удоволствие.“
Хапливият хумор в песни като повлияната от реге стила D’yer Mak’er и шантавия фънк на The Crunge подкиселяват странното и екзотично блюдо от мистика и американски блус и бележат нов поврат в стилистичните търсения на бандата. Факт е, че блусът – в истинския смисъл на думата, – който е фундаментална величина в творчеството на „Цепелин“, практически отсъства от петия им албум.
Той е игрив и сложен, което личи от композиции като Over The Hills and Far Away, The Rain Song и ослепителното първо парче, The Song Remains The Same, където талантът на Пейдж като китарист блясва в пълното си величие. Ако човек си даде труда да вникне в музиката зад безгрижния текст, дори простоватата на пръв поглед Dancing Days се оказва пълна с изненадващо богати хармонични пластове, както и виртуозни слайдове.
Екстровертното звучене на Houses of the Holy намира естествено продължение в новите концертни инсценировки на групата. Познатата с хипарския си шик група става все по-екстравагантна и излъскана. Пейдж с поръчковото си сценично облекло истински се вживява в ролята на модна икона и рок звезда. Впитите като на матадор костюми с везани от брокат колибри стават запазена марка на изпълнителя.
Гигантските мащаби налагат и съответстваща сценография. Турнето от 1973 година съдържа най-модерни за времето си ефекти като сух лед, огледални сфери и огромен арсенал от цветни прожектори и стробоскопи. Всяка от песните се превръща в отделна пиеса, със собствена драматургия и хореография. Dazed and Confused става двайсетминутна оргия на злото, а Stairway To Heaven – трансцендентно религиозно тайнство.
„В ранните си години бяхме напълно скромни – споделя Пейдж. – Но постепенно набрахме смелост. Умеехме да свирим и го показвахме.“
Новото самочувствие си личи навсякъде, включително и извън сцената. „Цепелин“ дават тон на безкрайните вакханалии, превърнали се в неотменна част от рок културата. Няколко поредни години четиримата са шампиони по опустошаване на хотели, оргии с фенки и алкохолни ексцесии. Както и всичко друго, вършат това със стил и дяволско „себеотрицание“. Ел Ей и Ню Йорк стават свидетели на диви нощи и незабравими събития. Докъде са стигали?
„До границите на въображението – казва Пейдж. – Бяха дни на безкрайни оргии и разточителство. Лос Анджелис беше като Содом и Гомор, но той си е бил такъв и преди нас, още от златното време на Холивуд. Ние го довършихме.“

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

223197_b

Отрезвяваща история за България създаде наш хроникьор

И народите имат душа, напомня ни Тони Зарев Неговата „Отрезвяваща история… и други истории” работи …